Хафез
Неопознал добре нещата…

Неопознал добре нещата — в учението пръв бъди!

След дълъг път, след опит верен — водач на другите бъди!

 

В училището на живота, в учебника на любовта

старай се всичко да узнаеш, баща на истини бъди!

 

Бъди готов на саможертва! Бъди като мъжете в път!

С алхимията на сърцето на златото плътта бъди!

 

И ядене, и сън спокоен — раздалечи от любовта —

тогава ще намериш верен приятел, верен му бъди!

 

Ако в сърцето ти дълбоко изгрее справедливостта,

дори от слънцето по-светъл ще се усетиш ти. Бъди!

 

И бавно цялото ти тяло с божествената светлина

в божествения път ще свети. И ти божествен там бъди!

 

Когато промениш из корен жизнеността на своя ден,

не се вълнувай, а спокоен пред неизвестността бъди!

 

О, ако искаш да постигнеш съвета мъдър на Хафез —

почитай искрено творците. Ти прах пред прага им бъди!

 

Аз казах: „Разцъфтя у мен искреността да те целуна.“

А тя отвърна: „Някой ден, щом искаш, целуни ме с унес.“

 

Аз казах: „Устните ти, ах, днес струват колкото Египет“

А тя отвърна с весел смях: „Продажбата ти е разумна.“

 

Аз казах: „Влюбена недей да превъзнасяш всеки образ!“

А тя отвърна: „Всичко пей погалената с обич струна.“

 

Аз казах: „Не по красота — по преданост цени жените.“

А тя: „Все пак за любовта и най-ненужното е нужно.“

 

Аз казах: „Тази механа пречиства мъките човешки.“

А тя: „Падни на колена пред веселите хора шумни!“

 

Аз казах: „Този винен сок и дрехите — не са от бога.“

А тя отвърна: „Нека Мог ни води в своята лагуна!“

 

Аз казах: „Ако ти си стар, защо ти са рубини-устни?“

А тя: „От техния нектар ще станем млади и безумни!“

 

Аз казах: „Младият жених кога при булката ще иде?“

А тя: „Когато с трепет тих Юпитер влезе в сърпа лунен!“

 

Аз казах: „Винаги Хафез пред теб безпаметно се моли.“

„Не той, а ангелите низ — отвърна тя — се молят с думи.“