Хафез
Щастие ли търсех дълго…

Щастие ли търсех дълго или обич в този град —

време е да го напусна, надалеч от този ад!

 

Сред очакване напразно, сред въздишки в самота

прецъфтя у мен сърцето, аз повехнах като цвят.

 

Славеят ми пя до късно: слушаше го във нощта

розата, бодли набола и за радост, и за яд.

 

Но, сърце, недей тъгува — много е жестока тя.

Ах, защо ли все такива виждам в своя път назад

 

В огъня на свойта мъка време е да изгоря

своя лош късмет и с него своя непостигнат свят.

 

Ако искаш да е леко вечно в твоите гърди —

остави неверни думи, забрави ненужна смрад!

 

О, Хафез, но ако всеки стигне своята мечта —

то Джамшид далеч от трона нямаше да е нерад!