Чудният чайник (Японска приказка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Форматиране
Karel (2020)
Източник
The Crimson Fairy Book. Andrew Lang, editor. London: Longmans, Green & Co., 1903.

Издание:

Заглавие: Приказки и басни от цял свят

Преводач: Анатолий Буковски; Лина Бакалова; Надежда Накова

Година на превод: 2007; 2016

Език, от който е преведено: английски; руски

Издание: Второ преработено и допълнено

Издател: Читанка

Година на издаване: 2020

Тип: сборник

Редактор: Лина Бакалова

Художник на илюстрациите: Алфред Уолтър Бейс; Валерий Каррик; Джон Бауър; Иван Билибин; Майло Уинтър; Н. В. Денисов; С. Малер; Уолтър Крейн; Х. Дж. Форд

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11681

История

  1. — Добавяне

Съпоставени текстове

Точно в средата на Япония високо в планината живеел един старец в малката си къща. Той много се гордеел с нея и никога не му омръзвало да се любува на белотата на сламените си рогозки и на красиво облепените с хартия стени, които при топло време винаги отварял, за да може да влиза ароматът на цветята и дърветата.

Един ден, както си стоял и съзерцавал планината отсреща, той чул нещо като трополене в стаята зад себе си. Обърнал се и съгледал в ъгъла ръждив стар чугунен чайник, който не бил виждал бял свят от години. Как е попаднал чайникът там старецът не знаел, но го взел и го огледал внимателно и като видял, че е доста запазен, почистил го от прахта и го занесъл в кухнята.

— Ама че късмет — казал си той засмян. — Добрият чайник струва пари, а не е зле да имам втори под ръка в случай на нужда, че моят се износи и вече започна да пропуска вода през дъното.

После махнал другия чайник от огъня, напълнил новия с вода и го сложил на негово място.

Но щом се постоплила водата в чайника, случило се нещо странно и човекът, който стоял до него, си помислил, че сънува. Първо дръжката на чайника постепенно променила формата си и се превърнала в глава, а чучурът станал на опашка, в същото време от съда изскочили четири лапи и след няколко минути човекът осъзнал, че вижда не чайник, а тануки[1]! Съществото скочило от огъня и се понесло наоколо из стаята като коте, пробягвайки нагоре по стените и по тавана, докато през това време старецът треперел да не съсипе хубавата му стая. Той викнал съседа си на помощ и двамата заедно успели да хванат тануки и да го затворят на сигурно място в един дървен сандък. После съвсем изтощени седнали на рогозките и обсъдили какво да правят с палавото зверче. Накрая решили да го продадат и казали на едно дете, което минавало, да изпрати при тях търговеца, наречен Джиму.

Когато Джиму пристигнал, старецът му казал, че притежава нещо, от което иска да се отърве, и повдигнал капака на дървения сандък, където бил затворил тануки. Но за негово учудване там нямало никакъв тануки, а само чайникът, който бил намерил в ъгъла. Това без съмнение било много странно, но човекът помнел какво се било случило с чайника на огъня и вече не искал да го задържи, и след като се попазарили малко за цената, Джиму си заминал и отнесъл чайника със себе си.

Обаче Джиму не се бил отдалечил много и усетил как чайникът натежава все повече и повече и докато стигне до дома си бил така изморен, че с облекчение го оставил в един ъгъл на стаята си, а после съвсем забравил за него. Но посред нощ се събудил от силен шум в ъгъла, където бил чайникът, и се надигнал в леглото да види какво е. Ала там нямало нищо, освен чайника, който имал съвсем кротък вид. Той си помислил, че трябва да е сънувал, и пак заспал, но за втори път бил събуден от същия шум. Скочил и тръгнал към ъгъла и на светлината на лампата, която винаги държал запалена, видял, че чайникът се е превърнал в тануки, който тичал в кръг подир опашката си. Като му омръзнало това, той изтичал на балкона, където се преметнал няколко пъти презглава, просто за удоволствие. Търговецът се видял в чудо какво да прави с животното и едва на разсъмване успял малко да поспи, но когато отново отворил очи, там нямало никакъв тануки, а само старият чайник, който бил оставил предната вечер.

Веднага след като разтребил къщата си, Джиму тръгнал да разкаже историята си на един приятел, който живеел в съседство. Човекът го изслушал мълчаливо и не изглеждал толкова учуден, колкото очаквал Джиму, защото си спомнил, че е чувал на младини за такъв чудотворен чайник.

— Тръгни да пътуваш с него и да го показваш пред хората — казал той — и ще станеш богат, но гледай първо да поискаш позволение от тануки, а също така да изпълниш някакви магически ритуали, за да не може той да избяга, като види хората.

Джиму благодарил на приятеля си за съвета и го следвал точно. Получил съгласието на тануки, издигнал шатра и закачил отвън обявление, приканващо хората да дойдат и да присъстват на най-удивителното преобразяване, което някога са виждали.

Те заприиждали на тълпи и чайникът преминал от ръка на ръка, и можели да го разгледат отвсякъде, дори да надникнат вътре. После Джиму отново го взел, сложил го на подиума и му заповядал да се превърне в тануки. Мигом дръжката започнала да се превръща в глава, чучурът в опашка, а отстрани се появили четирите лапи.

— Танцувай — казал Джиму и тануки изпълнил своите стъпки, като се движел първо на една страна, после на друга, докато хората не можели да стоят повече на едно място и започнали също да танцуват. Той ги повел елегантно в танца на ветрилото и без да спре преминал плавно към танца на сянката и танца на чадърчето и изглеждало, като че би могъл вечно да продължи да танцува. И навярно така и щял да направи, ако Джиму не обявил, че тануки е танцувал достатъчно и е вече време шатрата да се затваря.

Ден след ден шатрата толкова се препълвала, че било почти невъзможно да се влезе, и това, което предрекъл съседът, се сбъднало — Джиму станал богат човек. Въпреки това, той не се чувствал щастлив. Бил почтен човек и смятал, че част от богатството му се полага на човека, от когото купил чайника. И една сутрин той сложил сто жълтици в чайника, провесил го пак през ръка и се върнал при продавача.

— Аз нямам право да го задържам повече — добавил той, след като завършил разказа си, — затова ти го връщам обратно и вътре ще намериш сто жълтици, цената за наемането му.

Човекът благодарил на Джиму и казал, че малко хора биха били честни като него. Така чайникът донесъл късмет и на двамата и те живели в благополучие до смъртта си, когато вече били на преклонна възраст и уважавани от всички.

Чудният чайник, Илюстрация: Fairy Tales of Old Japan. William Elliot Griffis, editor. London: George G. Harrap & Co., 1911.
Бележки

[1] Тануки — японско енотовидно куче. Животното има особена значимост в японския фолклор от древни времена. — Б.пр.

Край