Тримата сънуващи (Испанска приказка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Анекдот
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Форматиране
Karel (2020)
Източник
John Aubrey. Miscellanies upon Various Subjects. London: Reeves and Turner, 1890. Aubrey's source: From an old edition of Lazarillo de Tormes.

Издание:

Заглавие: Приказки и басни от цял свят

Преводач: Анатолий Буковски; Лина Бакалова; Надежда Накова

Година на превод: 2007; 2016

Език, от който е преведено: английски; руски

Издание: Второ преработено и допълнено

Издател: Читанка

Година на издаване: 2020

Тип: сборник

Редактор: Лина Бакалова

Художник на илюстрациите: Алфред Уолтър Бейс; Валерий Каррик; Джон Бауър; Иван Билибин; Майло Уинтър; Н. В. Денисов; С. Малер; Уолтър Крейн; Х. Дж. Форд

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11681

История

  1. — Добавяне

Съпоставени текстове

Трима спътници, двама от които били търговци и градски жители, а третият селянин, тръгнали на поклонение в прочут храм. Като вървели по пътя си, провизиите им взели да се свършват, тъй че нямали нищо друго за ядене, освен малко брашно, което едва стигало да се направи съвсем малко хлебче. Като видели това, хитрите граждани си казали един на друг:

— Имаме съвсем малко хляб, а нашият спътник е много ящен, затова трябва да помислим как да изядем това малко хлебче без него.

Когато го омесили и го сложили да се пече, търговците измислили по какъв начин да измамят селянина и казали:

— Хайде всички да поспим и който измежду трима ни сънува най-необикновения сън, нека той да изяде хляба.

Като се разбрали така, те легнали да спят. Селянинът отгатнал хитрината на спътниците си, извадил хляба полуизпечен, изял го сам и пак си легнал да спи. След известно време един от търговците, сякаш стреснат от страшен сън, започнал да се надига, и спътникът му го попитал защо е толкова уплашен. Той отговорил:

— Аз съм уплашен и стреснат от ужасен сън: стори ми се, че два ангела отвориха вратите на рая и ме отнесоха пред престола на Бога с голяма радост.

Спътникът му казал:

— Това е необикновен сън, но аз сънувах друг, много по-необикновен, защото видях два ангела, които ме отнесоха под земята в ада.

Селянинът, като чул това, се престорил на заспал, но гражданите, в желанието си да завършат своята измама, го събудили и селянинът умело се направил на изненадан и отговорил:

— Кои сте вие, дето ме викате?

Те му казали:

— Ние сме твоите спътници.

Той ги попитал:

— Как се върнахте?

Те отвърнали:

— Ние никъде не сме ходили. Защо говориш за нашето завръщане?

Селянинът отговорил:

— Стори ми се, че два ангела отвориха вратите на рая, и отнесоха единия от вас пред нашия Господ Бог, и повлякоха другия под земята в ада. Помислих, че повече няма да се върнете тук, тъй като никога не съм чувал някой да се е върнал от рая или от ада, и затова станах и изядох сам хляба.

Тримата сънуващиИлюстрация: Уолтър Крейн (Walter Crane, 1882)
Край