Иван Вазов
Сусана

Месечинке, дружке злата

на любовните мечти,

като грейш от небесата,

видиш ли Сусана ти?

 

Що тя чини? Що се бави

у дома си в този час?

или негли тя забрави,

че я чакам тука аз?

 

Що я тамо, ах, възпира,

та се тука не яви?

Дали сгода не намира,

или сън я улови?

 

Щеш ли, месец тихозрачен,

ти посредник да си нам?

да й кажеш с някой начин:

„Бързай, той те чака там!“

 

И когато разумее

твойте тайни хорати,

ще ти клюмне, кат се смее,

и насам ще полети.

 

Ти тогава, луно злата,

много сладостно сияй,

и там горе в небесата

спри ходът си и потрай,

 

та да гледаш как упити

от любов ще сме тогас,

и били ли са честити

други либета, кат нас.