Красимира Ненова
В къщи

Снегът чертае хоризонтали по тъмното,

премрежва очите, вледява дъха.

Вдървени краката ми крачат по стръмното,

движат се сякаш на своя глава.

 

Единствен копнеж: по-скоро във къщи!

На огъня чувам пращенето чак!

От болка се свиват измръзнали пръсти

и тракат зъбите в познатия такт.

 

Във къщи … Ах, там е и тихо, и светло.

Във къщи е топло, и чисто — уют.

Отвътре ме гледат лицата приветни.

Във къщи добре съм дошла, като в юг…

 

Още малко остава, а вихърът бръсне —

почти е спечелил вече тази война.

Пристигнах! Сърцето от радост ще пръсне!

 

И, Боже велики, каква светлина!

19.12.2008