Красимира Ненова
Снегът се топи

Снегът се топи,

а в мене е сякаш ледена буца запряла.

Отгде ще се вземат „любов, радост, мир…“,

когато сърцето ми сякаш да бие е спряло?

Така ми се иска да сложа глава натежала

на Твоето рамо, Исусе, облечена в бяло,

и дълго, и дълго така да остана,

та слабост и болка във мен да престанат.

Снегът се топи … Дано ледовете

докосне ги Твоята мирна десница

и аз като в пролет на шир в бреговете

да мога да рукна, да бликна, да плисна.

18.01.2004, на път за Пловдив