Красимира Ненова
Най-после

Най-после се свърши с фасадата;

но домът дали е готов?

— Не стигна време за важното —

за истина, вярност, любов…

 

Отваряш вратата и влизаш,

стъписан попадаш — във нищото.

Очакваше крак да подвиеш,

но няма ни стол, ни огнище.

 

Така ли изглежда животът ни?

Не казвай, че вече е късно.

При Бога ги има нещата ни —

нека искаме, и Той ще ги пусне.

септември 2003