Иван Вазов
Март (Сонет)

По дървя усмихнаха се пъпки,

а кокиче бяло прецъфтя:

иде пролет нова с бързи стъпки,

идат птичи песни и цветя!

 

По балкана преспи, кат закръпки

по порфира; скоро ще и тя

цвят зелен сдобий; вред тихи тръпки

от живот; лъх топъл прилетя.

 

Душо, що си тъй печална? Що си

в траур още, кат по мил мъртвец?

Пролетта за теб цветя не носи,

 

нито песни… Зима без конец

ти очакваш… Мислиш и копнееш.

Слънце, сгрей я! — Няма да я сгрееш!

 

София, март 1921