Красимира Ненова
Хлябът наш насъщни…

„Аз съм хлябът на живота.

Който дойде при Мен, никога няма да огладнее…“

Йн. 6:35

Хлябът е нещо съвсем обикновено.

Достъпен за всеки, навсякъде;

но също така и нещо безценно,

както водата и светлината.

 

Хлябът е нещо съвсем обикновено.

Насъщен, незаменим за човека,

без разлика дали сме богати, бедни;

на каква възраст сме, бели и черни.

 

Хлябът е нещо съвсем обикновено.

И напълно достатъчен.

Да минем без друго винаги можем,

ако хляб на трапезата сложим.

 

Хлябът е нещо съвсем обикновено.

Но не просто храна.

Като се почне от оран и се свърши с пещта —

колко труд, колко ръце, колко борба!

 

И все пак:

Хлябът НЕ Е нещо съвсем обикновено.

Защото е символ на Божия Син, на Христос:

Хлябът небесен, достъпен за всеки, навсякъде,

насъщен, незаменим и напълно достатъчен,

жива храна за вечен живот.

 

Хлябът НЕ Е нещо съвсем обикновено…

28.10.1997