Красимира Ненова
Ден първи от самата вечност

Какъв е тоя шум и глъчка?

Насам върви възбудена тълпа.

„Исус от Назарет минава!“ —

Това е моят шанс сега!

Отдавна исках да Го видя.

Мълвата казва че е Божи свят пророк!

Но странно — с простите се движел.

Ни от проказа стряскал се, ни от порок.

При грешници отсядал да нощува;

където идел — правел добрина;

за всеки имал чудодейна дума;

на слепите дарявал светлина.

Жена една — прелюбодейка —

от смърт със камъни бил отървал;

а и от хората със Него

един ми бил от бранша, съм разбрал.

Бил бирникът Матей, ала Исус му казал:

„Ела след Мене, всичко остави!“

И онзи бил се хванал като риба:

Зарязал старото — с Исуса да върви…

Сега съм горе, скрит съм във листака —

от тук се вижда целият площад.

Не ме интересува присмех от тълпата;

Какво от туй, в града че съм познат.

И ето Го, минава под дървото:

напрашен, блед, съвсем обикновен;

поглежда ме отдолу!! — и ми казва кротко:

„Закхей! При тебе ще отседна днес!“

Ден първи от самата вечност!

Във моя скромен дом ще влезе;

на моята трапеза ще приседне

самият Господ — на света Творецът! ……

 

Историята знаете нататък:

Признах, че съм насилник и крадец.

А Той спасение ми даде за отплата,

живот, и мир, и радост — за венец.

 

Дали и ти Го чакаш във клонака

на своето черничево дърво?

Дали и ти жадуваш да Го зърнеш —

макар за малко, със едно око?

„При тебе ще отседна днеска!“ —

ще чуеш като мен и ти.

Побързай! Слизай! Поведи Го!

Вратите си Му отвори!

 

А може би си някой от тълпата:

до Него близо, но нехайно зяпаш ти

и не разбираш Кой върви до тебе!? –

Презреш ли Го — изгубен си за винаги!

15.08.1993. На път към София — в Робура