Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2020 г.)
Издание:
Автор: Васил Цонев
Заглавие: Вино от Южния Пасифик
Издание: първо
Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Град на издателя: София
Година на издаване: 1980
Тип: разкази; очерци; фейлетони
Националност: българска
Печатница: Държавна печатница „Дим. Найденов“, Велико Търново
Излязла от печат: 13.III.1980 г.
Редактор: Весела Люцканова
Художествен редактор: Димитър Чаушов
Технически редактор: Маргарита Воденичарова
Художник на илюстрациите: Борис Димовски
Коректор: Татяна Горчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5025
История
- — Добавяне
Бяха дошли едва преди два дни в тази чужда страна. Нямаха осигуровка, не знаеха езика. Влязоха в първата болница и лекарят каза:
— Трябва да се оперира веднага!
Като видя, че родителите гледат въпросително, лекарят показа гърлото си, сетне щракна с два пръста като с ножица. Бащата кимна.
— Трябва да внесете сто и двадесет долара депозит, а сетне по тридесет долара на час, докато стои в болницата.
Бащата кимна. Той разбра, че се касае за пари и направи знак с ръка на лекаря да почака. Сетне хукна навън, взе такси и дотърча до своя сват. Завари го, когато чистеше овнешки кокал от мозъка.
— Трябват ми веднага двадесет долара — каза бащата. — Детето има четиридесет градуса температура. Ще го оперират.
Сватът продължи да човърка кокала.
— Веднага, разбираш ли.
Сватът вдигна рамене:
— Нямам.
Бащата беше кротък човечец. Напусна родната страна, защото не можеше да търпи да му натякват, че е развейпрах. Братята му станаха хора, а той — ей така на̀ — живееше ден за ден. И реши да дойде в тази страна, защото беше чувал чудни работи. Още като влезеш, и върху теб започват да вадят долари. А ето — два дни вече търси работа, а всички го гледат като треснати. Мърморят нещо на своя език, усмихват се учтиво и му показват вратата. От стоте долара, които носеше, останаха пет. И внезапно снощи детето вдигна четиридесет градуса. Сватът ако не помогне, кой? Нали той му беше писал, че от тукашното небе шуртят долари, и беше изпратил снимка — пред къща, качен на кола.
— Е, как така — учуди се бащата — кола имаш, къща имаш, а нямаш двадесет долара да ми дадеш за детето.
— Колата е чужда — кимна сватът, — а къщата е под наем.
— Е, защо се снима?
Сватът вдигна рамене:
— Жената ме накара. Да сте видели как живеем.
Бащата се огледа.
— Слушай. Трябва веднага да ми дадеш двадесет долара.
Сватът остави кокала и избърса ръцете си:
— Казах ти, че нямам. Купих телевизор на изплащане и…
Бащата скочи и го хвана за гушата. Той беше кротък човечец. Никого не беше пипал с пръст. Но детето беше много зле.
— Ако не ми дадеш двадесет долара, ще те удуша.
Очите на свата щяха да изскочат. Той изхриптя:
— Бръкни в чекмеджето.
Бащата го пусна, отвори чекмеджето и видя банкнота от двадесет долара. Взе ги и хукна навън.
Сватът скочи и изрева:
— Да не си стъпил повече в къщата! Убиец! Кожодер! Хайдутин!…
Той рева още дълго, но бащата не чуваше нищо. Той търчеше към болницата.
— Ето — каза задъхан и подаде двадесетте долара на лекаря.
— Не сте ме разбрали — дръпна се лекарят, — сто и двадесет.
И написа цифрата с молив.
Бащата се люшна назад. Ами сега?
Но друг изход нямаше. И отново хукна към свата. Завари го точно когато крещеше и с ръкомахане обясняваше на жена си и на синчето си как този бандит, убиец, пладнешки хайдутин го беше хванал за врата. Като го видя, закрещя:
— Ето го. Убиец. Дръжте го.
— Още сто долара — каза бащата. — Веднага!
Сватът се облещи.
— Сто долара?
Забрави и яда си, и крясъците. Седна на стола като треснат.
— Сто долара — кимна бащата — веднага!
— Вън — изрева сватът и посочи вратата. — Вън, убиецо!
Бащата се обърна и хвана момченцето за врата.
— Това е твое дете. Обичаш ли го?
Сватът онемя. Успя само да кимне.
— Е, добре. Моето дете умира. Ако веднага, ама съвсем веднага не ми дадеш сто долара, ще го удуша.
И стисна момченцето за врата.
Пот шурна от челото на свата. Той скочи, отвори и гардероба, извади портфейл, разтвори го с треперещи ръце и подаде банкнота от сто долара.
Бащата взе парите и отново хукна към болницата.
Сега вече лекарят беше доволен. Веднага качиха детето в операционната и след половин час операцията свърши.
— Ще трябва да лежи един ден. Положението му е тежко, но ще мине. Сметката е седемстотин и двадесет долара.
Но да беше казал един милион, нямаше никакво значение. Важното е, че детето оживя. А как ще се платят тези пари — алах керим.
Бащата се обърна към жена си. Към тази, която от години го човъркаше:
— Да бягаме от тази пуста страна. Да идем при свата. Кола искам, къща искам, долари искам.
— Е — кимна към нея той, — сега миряса ли?