Валентин Д. Иванов
Откъде идват писателите фантасти?

Следващите две есета произлязоха от опитите ми да си отговоря на „простия“ въпрос как се става писател-фантаст. Не, че до тогава нямах някакви идеи, но след като получих tenure (академичен жаргон за постоянно място; то дава значителна професионална стабилност и независимост), си зададох въпроса дали не искам по-сериозно да се заема с писане. Изчетох няколко самосвала книги със съвети към младите автори и обърнах особено внимание на писателите в жанра, които като мен „произхождат“ от науката.

За съжаление изводите бяха неутешителни — оказа се, че писането изисква всеотдайност и жертви. Нищо изненадващо. А за мен дори едномесечна писателска работилница беше и продължава да е немислима, не видях начин как мога да я съчетая с честите смени и със семейните си задължения. В най-добрия случай за мен писането можеше да бъде единствено хоби, и по всичко личи, че и за в бъдеще ще си остане само хоби.

Първата статия за професионалната реализация и образованието по-известните фантасти (без списъка на наградените с „Букър“) беше публикувана в антологията „ФантAstika 2007“ (издателство Фондация „Човешката библиотека“, 2008). Съставител е Атанас П. Славов, а редактор — Калин Ненов.

1. Какви са били фантастите, преди да станат фантасти?

Откъде идват писателите фантасти? Строго погледнато, от Големия взрив, като обезателно преминават през химическата мелница на звездите, защото изразът, че всички ние сме звезден прах, не е само поетична алегория. Но аз задавам този въпрос в значително по-ограничен аспект — какви са били писателите фантасти, преди да станат писатели фантасти?

Човек се ражда с таланта си, но докато го развие, може да минат години — вундеркиндите в световната литература се броят на пръсти, а фантастиката не познава нито един автор, който още в ранна възраст да е достигнал признание, надминаващо общността на съседските хлапета или най-много — учителката си по литература.

Тук предлагам на вниманието на феновете един опит за анализ на първоначалните кариери на фантастите. Какво образование имат и какво са работили или продължават да работят в момента най-добрите от тях? Дори поставени така, тези въпроси оставят широко пространство за интерпретация. Освен това писателското тяло е достатъчно богато на разнообразие, за да предостави като база за спор множество изключения, частни случаи и контрапримери на който и да е извод. Пък и големите таланти като правило са уникални и неповторими. Все пак ще се постарая да приложа в моето изследване колкото се може по-обективни критерии и се надявам, че голямата извадка, която ще използвам, ще ме предпази от прекалени грешки.

В края на статията специално ще се спра на някои писатели с по-типична, или напротив — с по-оригинална съдба.

2. Материал за размишление

За да има представителност това изследване, е необходима значителна статистическа основа, която може да демонстрира тенденции. Тази необходимост ме подтикна да се обърна към престижните награди във фантастиката и да използвам извадка, съставена от техните лауреати. Най-широко признатите награди са две — „Хюго“ и „Небюла“. Първата е читателска и се връчва след гласуване от регистрираните участници в ежегодните световни срещи на любителите на фантастика (Worldcon). Втората е награда на професионалистите и също се връчва всяка година, но от Асоциацията на писателите на научна фантастика и фентъзи на Америка (Science Fiction and Fantasy Writers of America). И двете датират отпреди няколко десетилетия — съответно от 1953 година (прескачайки 1954 година) и от 1965 година, така че се е натрупал достатъчно материал за размишление. И двете награди не са финансови, но престижът им със сигурност повишава продажбите.

Сам по себе си фактът, че около три четвърти от най-добрите фантасти в англоезичния свят са завършили английска литература или сродни дисциплини, е любопитен, но не означава нищо, ако не го сравним с разпределението на образованието при писателите в някой друг жанр, например криминалния. Обаче те „населяват“ друго „гето“, със собствена специфика, а аз предпочитам да направя анализа си възможно най-общ, поради което избрах за сравнение лауреатите на престижната британска награда „Букър“. Тя се присъжда ежегодно за англоезичен роман от автор, който е жител на Британската общност или на Република Ирландия. Журито включва водещи специалисти в своите области: писател, двама издатели, литературен агент, книгоразпространител, библиотекар и председател, и се назначава от фондацията „Букър“. Членовете му се сменят всяка година, но е възможно повторно членство. Наградата има международна (от 2005 година) и руска версии (от 2001 година) и представлява чек за солидна сума.

Вкусовете на английските библиотекари и книгоиздатели в никакъв случай не съвпадат с тези на американските писатели фантасти, обаче целта ми не е да сравнявам кой е по-добър писател, а да идентифицирам водещите автори в две доста различни групи. Системите за номиниране и гласуване не са съвършени, но един бегъл поглед показва, че „Букър“, „Хюго“ и „Небюла“ в огромното си болшинство се връчват на произведения, които бързо си извоюват славата на съвременна класика. Използването на тези награди като критерий не е напълно обективно, но е за предпочитане пред самостоятелния опит на автора на този анализ да състави списък от изтъкнати писатели.

Изборът на „Букър“ като база за сравнение веднага реши колебанията ми между „Хюго“ и „Небюла“ в полза на втората, защото тя също се раздава от професионалисти. Нещо повече — за да придам на анализа си повече достоверност, ще използвам като критерии за успех спечелването на наградата „Небюла“ само в категорията роман, защото ако един човек с професия, различна от писането, може да „произведе“ разказ през някоя малка пауза в основните си занимания, създаването на роман „между другото“ е почти невъзможно. Роман не се пише за един ден, нито дори за един уикенд, и изисква много повече професионализъм, отколкото създаването на разказ с обем под седем хиляди и петстотин думи.

В това изследване напълно игнорирам неанглоезичната фантастика. Към нея се числят повечето от любимите ми автори, но няма подходящ конкурс или награда, които мога да използвам като критерий за селекция на успешни писатели. Френската и немската фантастики разполагат със сравнително ограничен брой автори просто защото броят хора, говорещи и пишещи на тези езици, е значително по-малък, отколкото на английски. Славянският свят пък напоследък претърпя и продължава да претърпява твърде силни промени, през които не е успяла да премине нито една награда или конкурс, а аз предпочитам да се въздържа от правенето на лични класации.

3. „Гетото“ е малко

Във века на Интернет да се събере материал за един писател, особено по-известен, не е трудно. Разбира се, има изключения. Например Майкъл Суонуик или Кони Уилис изглежда не придават голямо значение на образованието си и не го споменават в „официалните“ си биографии. Човек може да разбере къде са учили само от случайни реплики, изтървани в някое интервю. Суонуик откровено признава, че не е получил от университета никакви продаваеми умения (но следва да се отбележи, че не става дума за Харвард, а за неизвестен провинциален колеж).

За изминалите 42 години са раздадени 43 награди „Небюла“ — през 1966 година има двама лауреати — на 33 различни автори (заради многократните победители). Урсула ле Гуин (Ursula Le Guin) и Джо Холдеман (Joe Haldeman) са печелили „Небюла“ за роман по три пъти, а седем писатели са я печелили двукратно: Грег Биър (Грег Беар), Луис Макмастър Бюджолд (Lois McMaster Bujold), Самюел Дилейни (Samuel Delany), Орсън Скот Кард (Orson Scott Card — Wikipedia), Артър Кларк (Arthur Clarke), Вонда Макинтайър (Vonda McIntyre) и Фредерик Пол (Frederik Pohl). Статистиката на „Букър“ е сравнима — за 38 години са раздадени 40 награди на 38 автори — през 1974 и 1992 години има по двама лауреати, а двама писатели са успели да повторят успеха си: Джон Гьотци (John Coetzee) и Питър Кери (Peter Carey).

Очевидно, писателският кръг, сред който се излъчват най-добрите фантасти, е много по-тесен, отколкото в традиционната литература: девет души са написали 20 от 43-те „най-добри“ фантастични романи, което е почти половината и едва ли е случайно. А в нефантастичната литература конкуренцията е толкова мащабна, че повторното спечелване на престижна награда е по-скоро изключение, отколкото правило.

Означава ли това, че фантастиката е убежището на слабите писатели и само единици развиват жанра? Не се наемам да го твърдя. Но е факт, че за един добър писател фантаст е по-лесно да повтори успеха си, отколкото за един нефантаст. Разбира се, нищо не гарантира, че всички книги на един писател са еднакво добри или еднакво лоши, даже опитът по-скоро говори за обратното — болшинството автори редуват добри и не толкова добри произведения. Няма обаче очевидна причина добрите фантасти да пишат само силни книги, а добрите нефантасти — да създават и силни, и слаби книги. Затова предпочитам да търся обяснението за разликата в повторяемостта на победите във външни причини — фантастичното „гето“ е много по-малко и лауреатите на „Небюла“ се избират измежду ограничен кръг романи и автори. Тази хипотеза лесно може да се провери, като се сравни броят на издаваните фантастични и нефантастични романи. Не е нужно да се търси статистика, достатъчно е човек да се разходи покрай щандовете на която и да е книжарница, за да се убеди, че изборът на заглавия и автори във фантастиката е несравнимо по-беден.

4. Професионалистите имат думата

Един повърхностен поглед върху кариерата на 32-мата фантасти, спечелили „Небюла“, показва, че над 3/4 от тях имат хуманитарно образование — 19 са литератори или са се занимавали с друг вид изкуство, а 6 са съчетали естествени науки и изкуства (обикновено точно в този ред). Тези хора са „отговорни“ за 33 от 43-те наградени романи: съответно 26 за чистите литератори и 8 за „когнитивистите“. Останалите 9 „Небюли“ са спечелени от 7 автора с природонаучно образование.

Изненадващо, разпределението в „класическата“ литература е почти идентично: 23 литератори печелят 23 „Букъра“, а 7 „когнитивисти“ печелят 8 награди, от общо 38 автори и 40 награди. Останалите 9 отиват при 8 писатели с нелитературни кариери и съотношението отново е около 1:4.

Наивно е да се мисли, че човек може да се научи да пише, слушайки лекции. Много известни писатели под една или друга форма са казвали, че писането се учи само с писане. Според мен е много по-вероятно литературното образование да привлича хората с талант, защото им предлага естествена среда да задоволят потребността си от общуване със себеподобни. Образованието има и една друга заслуга, която често се пренебрегва — то тренира самодисциплината, без която и най-талантливият писател не би могъл да напише няколкостотин страници смислен (дори и да не е качествен в литературно отношение) текст.

За мен като нелитератор представляват особен интерес успешните писатели без литературно образование. Кои са те? Нивън, Азимов, Кларк, Макинтайър, Бенфорд, Улф и Брин. Почти всички са известни предимно като концептуални автори, които строят произведенията си около някоя изключително оригинална научна идея. Те не се отличават със самобитен стил или с умение да изграждат интересни герои. Кой помни името на главните герои от „Среща с Рама“ или от „Фонтаните на рая“? Но всеки, който е вземал в ръка тия две книги, ще ви каже, че в тях става дума съответно за гигантски извънземен кораб и за орбитален асансьор. Според моето скромно мнение, от този списък единствено Улф и Макинтайър притежават неоспорим литературен талант.

Нещо повече. За последен път „Небюла“ е връчена на „нелитературчик“ през 1997 година, а преди това — чак през далечната 1983 година. Тук не бих искал да употребявам думата „мода“ и вместо това ще отбележа, че повишените литературни изисквания във фантастиката пред последния четвърт век правят почти невъзможно случаен автор да създаде адекватно произведение. По-високите критерии не се ограничават само до стила или богатството на езика. Сравнете „Странник в странна страна“ (въпреки че тя датира от времето, преди да бъде основана наградата „Небюла“) с „Играта на Ендър“ или с „Говорителя на мъртвите“. И трите книги представят оригинални идеи. Кой би обвинил Кард в психологическа недостоверност или едномерност на героите? А някога подобни упреци са били отправяни към Хайнлайн. Да не говорим, че днес никой уважаващ себе си фен няма да погледне книга, в края на която липсва карта, хронология и речник на марсиански език с въведение в основите на граматиката. Така де, иначе как ще превеждаме Шекспир на клинго… пардон, на марсиански.

При „класическата“ литература ситуацията е съвършено различна. „Непрофесионалистите“ не са биолози или физици. Все пак трябва да отбележа, че двамата двукратни лауреати са математик/програмист/лингвист и химик/зоолог/рекламен агент. Но болшинството не са хора на естествените науки: до историците и философите се нареждат служител в авиокомпания, счетоводител, провалила се студентка по право и бивш играч по ръгби.

Ако трябва да потърсим сравнение със ситуацията във фантастиката, ще се убедим, че представителят на най-точната наука, математикът Джон Гьотци, е получил впоследствие достатъчно специализирано образование, за да стане преподавател по английска литература.

5. Частни случаи (и не съвсем)

Джак Макдевит за сега е най-номинираният писател фантаст. Той публикува първия си разказ като студент в университетско литературно списание. Но когато прочита „Дейвид Копърфийлд“ и си дава сметка, че никога няма да може да пише така, изоставя литературата. Четвърт век по-късно, през 1980 година, окуражен от жена си, се връща към творчеството. Първата му номинация за „Небюла“, в категорията за разказ, датира от 1983 година. Има общо тринадесет номинации за „Хюго“ и „Небюла“, докато най-после през 2006 година спечелва „Небюла“. Забелязал съм, че той притежава изключително умение да се докосне до чудесата на Вселената. Никога няма да забравя сцената на спътника на гигантска планета с пръстени в някаква чужда слънчева система, където възрастна двойка извънземни беше построила вила под стъклен похлупак, с малка изкуствена екосистема. Не много по-различна от вилите, които софиянци си строят по склоновете на Витоша. Когато след много години земните археолози попаднаха там, те откриха, че по рафтовете има стари книги по философия. Какъв начин и какво място човек, т.е. интелигентно същество, да се пенсионира! Едновременно много чуждо и много познато. Макдевит е един от любимите ми съвременни писатели фантасти.

Джо Холдеман е от „когнитивистите“. Той започва като астроном — през 1967 година завършва бакалавърската програма на Университета в Мериленд, Колидж Парк. Но веднага е призован в армията и служи две години във Виетнам, където е ранен и награден. Виетнам променя живота му, войната става основна тема на неговото творчество. Главните му произведения — поредицата „Вечната война“ — са за войната, за разрушителния й ефект върху хората. През 2006 година дори публикува авторски сборник с нефантастична военна проза за Виетнам. Холдеман е и доста добър поет, трикратен лауреат на наградата Рислинг. През последните години той преподава „творческо писане“ (creative writing) в Масачузетския технологичен институт. Холдеман поддържа широко присъствие в Интернет, включително блог, в който ежедневно и гласовито критикува републиканската партия. Освен за политическите му пристрастия и маршрутите на велопробезите му, оттам може да се научи и дневната му писателска норма — около 500 думи.

Никола Грифит е бяла птица сред носителите на „Небюла“. Първо, защото е безкрайно по-млада от останалите лауреати от последните десетина години. Второ, защото не е американка, нито дори канадка, а е родена в Йоркшир и е израснала там. И трето, защото е активистка на лесбийското движение и на фона на всички протестанти и мормони (какъвто е например Орсън Скот Кард) изглежда доста необичайно. „Бавна река“, с която тя печели „Небюла“, е роман за близкото бъдеще, в което биотехнологиите са всичко и човешкият живот има нулева стойност. Романът проследява злоключенията на млада жена от богато семейство, отвлечена за откуп, който така и не пристига, което я принуждава сама да се погрижи за себе си. През последните години Грифит е сменила жанра и пише криминални романи.

Елизабет Муун е запасен лейтенант от морската пехота. Аз не знаех за това, когато преди много години прочетох разказа й „Традиция“ в сборника „Алтернативни генерали“, редактиран от Хари Търтълдоув и Роланд Грийн. Там ролите на двама адмирали от Първата Световна Война са разменени и в резултат англичаните успяват да спрат линейния крайцер „Гебен“. Корабът така и не пристига в Константинопол и не принуждава Турция да се присъедини към Централните сили и да затвори Дарданелите за съюзнически доставки на военна помощ за Русия. Разказът е пълен с такива детайли за морското дело, че аз доста се учудих откъде една жена може да ги знае и просто го отдадох на добра подготовка. Колко антифеминистично от моя страна. Със сигурност не е минало без подготовка, защото от страницата й в Интернет се разбира, че през времето на военната си служба тя се е занимавала с компютри. Обаче, след като се запознах с биографията й, се учудих още повече. От 1979 година насам Елизабет Муун живее в малко провинциално градче, недалеч от Остин, Тексас. Започнала е да пише на 6-годишна възраст, но първото си фантастично произведение публикува едва на 40 години. Най-известният й роман, „Скоростта на тъмнината“, който печели „Небюла“ и е финалист за наградата на Артър Кларк, разказва за мениджър от средно ниво във фармацевтична фирма, болен от аутизъм, който е принуден от ръководството на фирмата да се подложи на лечение против волята си. Муун не обича домашната работа, пее в църковния хор и е активист в дирекцията на местната библиотека. Кой знае защо, тя ми напомни за болшинството български фантасти, които живеят в относителна изолация, но това не им пречи да пишат на глобални, дори бих казал на Вселенски теми.

Джон Гьотци е роден в Южна Африка. Завършва математика и литература в университета в Кейп Таун. Известно време работи като програмист в лондонското отделение на IBM. Защитава докторат по лингвистика в Остин, Тексас, на тема компютърен стилистичен анализ на произведенията на Самюел Бекет. Опитва се да остане в Съединените щати, но му отказват зелена карта заради участието му в протестите срещу войната във Виетнам. Интересно, че подобни проблеми е имала и Никола Грифит, за която стана дума по-горе. Гьотци се връща в Южна Африка и преподава английска литература в Университета в Кейп Таун до пенсионирането си. Сега живее в Австралия. Той е много затворена личност, с изключителна самодисциплина за писане. Вегетарианец, непушач и запален колоездач. Много от книгите му са свързани по някакъв начин със собствения му живот, включително романът „Безчестие“, който донася на Гьотци втория „Букър“. Личното ми впечатление от южноафриканеца е доста мрачно, да не кажа потискащо. Наистина, чел съм само романизираната автобиография за живота му в Лондон, но съдейки по ревютата, и другите му романи са доста тежки като емоционално преживяване.

6. Няколко заключителни думи

Този анализ е приблизителен и субективен — за много писатели няма достатъчно информация или е трудно да се положат разграничителни линии между различните образования и професии. Например, аз напълно игнорирах писателските курсове като „Кларион“ („Clarion“) или „Одисей“ („Odyssey“), които са имали значителен ефект върху кариерата на много фантасти, без да дават университетска диплома. Също така не дискутирам разликата между образованието по английска литература (имаща за цел да създава специалисти по литература, които не е задължително да са писатели) и така наречените програми по творческо писане, или creative writing (които имат за цел да учат на „занаята“ писане). Неизбежно е изводите ми да са спекулативни, но надеждата е, че значителната извадка все пак ще открие тенденциите в развитието на фантастиката през последните четири десетилетия.

Главният извод от моето — да си призная — любителско изследване е, че в „голямата“ фантастика няма място за любители. Наред с таланта тя изисква пълно отдаване и специализираното образование е един от необходимите компоненти. Повечето писатели, които са тръгнали към литературата от области, които нямат нищо общо с нея, са намерили време и сили да получат литературно или филологично образование. Трудно да се каже дали то ги е направило по-добри писатели, но със сигурност им е дало ерудиция и обща култура.

Това едва ли е изненада за внимателния читател — дори беглото сравнение на книгите от „златния“ век на фантастиката и от последните няколко години показва колко се е развил жанрът в художествено отношение. Като читатели можем само да се радваме, че живеем във време на истински фантастичен Ренесанс, и книгата, която ще отворим утре, ще бъде по-добра от тази, която затворихме вчера!

Приложение

Като илюстрация на моите мисли предлагам обзор на писателите, спечелили основните жанрови и mainstream награди за романи. Авторите са групирани по професионален/образователен признак в три категории: литература и изкуство, друга кариера и комбинация от двете (по-нагоре наричани „когнитивисти“).

Лауреати на наградата „Небюла“ в категорията роман:

Литература и изкуство:

1965 — Франк Хърбърт — журналист, редактор в списание, професионален писател

1966, 1967 — Самюел Дилейни — професор по английска литература, литературен критик

1968 — Алексей Паншин — литератор, литературен критик

1969, 1974, 1990 — Урсула ле Гуин — средновековна и френска литература

1971 — Робърт Силвърбърг — бакалавър по английска литература, професионален писател

1976, 1977 — Фредерик Пол — редактор в списания и издателства, литературен агент, професионален писател

1982 — Майкъл Бишъп — професор по английска литература, професионален писател

1984 — Уилям Гибсън — английска литература

1985, 1986 — Орсън Скот Кард — литератор

1987 — Пат Мърфи — литератор, музеен работник (Експлораториум — Музей за наука, изкуство и човешко възприятие, Сан Франциско)

1988, 2004 — Луис Макмастър Бюджолд — английска литература, професионална писателка

1991 — Майкъл Суонуик — английска литература

1992 — Кони Уилис — бакалавър по английски и основно образование

1993 — Ким Стенли Робинсън — бакалавър, магистър и доктор по английска литература (дисертация върху Филип Дик)

1994, 2000 — Грег Биър — бакалавър по изкуства

1995 — Робърт Сойер — бакалавър по журналистика

1996 — Никола Грифит — преподавателка по самоотбрана за жени, музикантка

1999 — Октавия Бътлър — творческо писане (creative writing), професионална писателка

2002 — Нийл Геймън — журналист, автор на комикси

Общо 19 души, спечелили 26 награди.

 

 

Друга кариера:

1970 — Лари Нивън — бакалавър по математика (втора специалност психология), незавършена аспирантура по математика в Калифорнийския университет в Лос Анжелис (UCLA), професионален писател

1972 — Айзък Азимов — биохимик, автор на научнопопулярна литература, професионален писател

1973, 1979 — Артър Кларк — социален работник, има степен по математика и физика, автор на научно-популярна литература, професионален писател

1978, 1997 — Вонда Макинтайър — бакалавър по наука, недовършена аспирантура по генетика, професионална писателка

1980 — Грегъри Бенфорд — доктор по физика, университетски преподавател в Калифорнийския университет в Ървайн

1981 — Джийн Улф — машинен инженер, редактор на инженерно списание, професионален писател

1983 — Дейвид Брин — бакалавър по астрономия, магистър по приложна физика, докторант по космическа физика

Общо 7 души, спечелили 9 награди.

 

 

Комбинация:

1966 — Даниел Кийс — касиер на кораб, бакалавър по психология, моден фотограф, магистър по английска литература, редактор на пълп списания, сценарист на комикси.

1975, 1998, 2005 — Джо Холдеман — бакалавър по астрономия, магистър по литература, университетски преподавател по литература в MIT^[1].

1989 — Елизабет Ан Скарбъро — медицинска сестра (служила във Виетнам), бакалавър по история и журналистика

2001 — Катрин Ейсаро — бакалавър по химия, магистър по физика, Ph.D.^[2] по физикохимия от Харвард, преподавател по физика, научен консултант, професионална балерина

2003 — Елизабет Муун — бакалавър по история, бакалавър по биология, медик, лейтенант от морската пехота (!)

2006 — Джак Макдевит — служил във военния флот, шофьор на такси, учител по английски, митнически инспектор (започва да пише на 45 години)

Общо 6 души, спечелили 8 награди.

 

 

Писатели: 19+7+6=32

Награди: 26+9+8=43

Лауреати на наградата „Букър“:

Литература и изкуство:

1969 — Хауърд Нюби — преподавател по английска литература, професионален писател

1970 — Бърнис Рубенс — преподавателка по английски език, кинодокументалист, професионален писател

1971 — Видия Нейпаул — публицист, професионален писател

1972 — Джон Бъргър — художник, учител по рисуване

1974 — Надин Гордимер — професионален писател

1974 — Стенли Мидълтън — музикант, учител по литература

1975 — Рут Джабвала — английска литература, киносценаристка

1978 — Айрис Мърдок — философ, професионална писателка

1979 — Пенелопе Фицджералд — радиожурналист, продавачка в книжарница, преподавателка по драма

1980 — Уилям Голдинг — преподавател по английска литература, професионален писател

1986 — Кингсли Еймс — преподавател по английска литература

1984 — Анита Брукнер — история на изкуството

1990 — Антония Баят — професор по английска и американска литература, професионален писател

1991 — Бен Окри — сравнителна литература, професионален писател

1992 — Майкъл Ондаатаж — английска литература

1992 — Бари Ънсуорт — английска литература

1993 — Роди Дойл — учител по английски език и география, професионален писател

1996 — Греъм Суифт — преподавател по английски

1997 — Арундати Рой — архитект, ТВ/кино сценарист

1998 — Иън Макивън — литератор

2000 — Маргарет Атууд — английска литература, философия и френски език, университетски преподавател по английска литература

2004 — Алън Холингхърст — литератор, редактор във вестник

2006 — Киран Десаи — литератор

Общо: 23 наградени с 23 награди.

 

 

Друга кариера:

1976 — Дейвид Стори — професионален играч по ръгби, киносценарист

1977 — Пол Скот — счетоводител, библиотекар, литературен агент

1981 — Салман Рушди — историк, служител в агенция за авторски права и реклама

1985 — Кери Холм — незавършила студентка по право, селскостопанска работничка (събирачка на тютюн), професионална писателка

1988, 2001 — Питър Кери — по образование химик/зоолог, служител в рекламна агенция

1995 — Пат Бейкър — Ph.D. по международна история, университетски преподавател

2002 — Ян Мартел — степен по философия, общ работник (сади дървета, мие чинии), професионален писател

2005 — Джон Банвил — служител в авиокомпания, редактор на вестник

Общо: 8 наградени с 9 награди.

 

 

Комбинация:

1973 — Джеймс Фарел — право, френска/испанска филология

1982 — Томас Кинили — свещеник (напуснал преди произвеждане?), учител и преподавател по литература

1983, 1999 — Джон Гьотци — математик, компютърен програмист в IBM; Ph.D. по лингвистика, професор по английска литература

1987 — Пенелопе Лайвли — историк, литератор

1989 — Казуо Ишигуро — литература/философия, общински служител, професионален писател

1994 — Джеймс Келман — работник в печатница, автобусен шофьор, преподавател по литература

2003 — Питър Финли — дизайнер, художник аниматор, професионален писател

Общо: 7 наградени с 8 награди.

 

 

Писатели: 23+8+7=38

Награди: 23+9+8=40

 

Бележки

[1] MIT — Massachusetts Institute of Tecnology (Масачузетски Технологичен институт). — Б.а. ↑

[2] Doctor of Philosophy, научно звание в западните страни, еквивалент на българското — кандидат на науките. — Б.а. ↑