Валентин Д. Иванов
Как нацистка Германия би могла да завладее Галактиката

Следващото есе е развитие на съобщение във форума за Фантастика на dir.bg от 15.08.2008 година, където представих моя отговор на въпроса как би изглеждало завладяването на Галактиката от победоносната нацистка Германия. По това време моят интерес към алтернативната история беше достигнал пика си. Аз и сега се опитвам да не пропускам обещаваща книга или телевизионен сериал, но не се ограничавам само с този поджанр на фантастиката.

Втората световна война е особено благодатна почва за него, а хитлеристите са сред най-предпочитаните злодеи — опасни, силни и приемливи почти навсякъде, защото са осъдени практически от всички, освен от някои маргинални групи. Много по-трудно е да се пише алтернативна история за по-противоречивите периоди от историята. Сигурен съм, че създаването на роман за алтернативно християнство без прошка („Sługa Boży“ — „Божи служител“ от Jacek Piekara — Яцек Пекара) в една католическа страна изисква доста смелост.

„Завладяването на Галактиката“ или „създаването на Галактическа империя“ са преводи на жаргонни изрази от руските форуми за алтернативна история и обозначават ситуация, в която една култура напълно доминира Земята и след като остане без конкуренти, тя има теоретична възможност в далечното бъдеще да се самовъзпроизведе из целия Млечен път. Ще добавя, че в астрономията думата Галактика, написана с главна буква, означава именно Млечния път.

До сега на Земята не се е появявала потенциална Галактическа империя и не е сигурно, че изобщо е възможно някой ден тя да се появи. Рим е далечен първообраз на подобен еднополюсен модел. Съединените щати се приближиха много близо до Pax Americana след разпадането на СССР, но през последните години имат трудности, така че историята все още не е дала еднозначен отговор на въпроса дали е възможно една-единствена сила да доминира целия ареал на обитаване на човечеството.

Това не е първият ми опит за създаване на Галактическа империя. Най-напред, разбира се, опитах с България, по време на първия ми престой в Чили, през интервала 2001–2003 година. Но тогава си поставих много строги ограничения — точката на разделяне от истинската история да е след Освобождението от Турско робство. Много бързо разбрах, че спомените ми от часовете по история в училище са недостатъчни и се наложи да прибягна до един американски учебник по история на Европа, купен от антикварната книжарница в Тюсън. В него имаше няколко глави, посветени на Балканския полуостров. След няколко вечери, прекарани в четене и взиране в стената, стигнах до извода, че България няма шанс. Прекалено късно е — в края на деветнайсети век светът вече е разделен добре на сфери на влияние, и освен ако не използвам някое „чудо“, а се стремя да запазя моят timeline^[1] реалистичен, дори при най-благополучно стечение на обстоятелствата най-много мога да построя Балканска конфедерация, доминирана от България. За никакво преразпределение на света не може да става дума.

Есето, което предлагам тук, дори след моите съвременни редакции, демонстрира, че качеството на форумните съобщения рядко се доближава до нивото на хартиените публикации, които — с много уговорки — преминават през редактиране. Предполагам, че ефимерността на форумните текстове, които могат да изчезнат с едно махване на модераторската вълшебна пръчица или с поредната смяна на хостинг е причината да не влагаме прекалено много усилия при писането им. Все пак си спомням с носталгия за тях в ерата на сураттефтеря, в която общуването най-често се ограничава до избора на емотикон.

За потенциалната победа на Германия в планетарен мащаб: консенсусът по алтернативно-историческите форуми е (бързам да добавя, че и аз смятам така), че трябва историята да се отклони от истинската доста преди началото на Втората световна война. В нашата история Германия няма шанс при продължителен конфликт поради дефицита на човешки ресурси в сравнение със СССР и на индустриално-технологически ресурси в сравнение със САЩ. Това означава радикална промяна на немското предвоенно ръководство. Литературен пример може да се намери в романа „Making History“ („Творейки история“) от Stephen Fry (Стивън Фрай). Ако постулираме, че все пак Германия печели по сценарий, който, доколкото е възможно, напомня на реалната история, той може да изглежда примерно така:

(1) Успешен десант във Великобритания е абсолютно необходим за да се ликвидира този непотопяем американски „самолетоносач“. Но завладяването на Островите не е никак тривиално и вероятно ще изисква използване на бактериологично или химическо оръжие към каквото Великобритания е силно уязвима поради високата гъстота на населението. Следователно атаката трябва да е бърза и неочаквана, за да не успеят англичаните или американците да отговорят. Обаче дори тези уговорки не изключват ответен удар от Северна Африка или по море. Една възможност това да се предотврати, е равностойна заплаха, която може дори да задържи Северна Америка, включително Канада, извън войната — например чрез силно немско влияние и дори военни бази в Мексико — именно затова е необходима ранната точка на бифуркация, за да могат да се осъществят тези „тихи“ промени — точно както в шаха ефектните матови комбинации се изграждат с дълга поредица от „тихи“ ходове.

(2) Настъпление срещу СССР на юг вместо към Москва, бързо завладяване на нефтените кладенци около Баку, дори излизане на Персийския залив. Тези успехи са абсолютно необходими за да се осигури нефт на германската военна машина. Нефтът е по-нужен от завладяването на Москва и ликвидирането на Червената Армия.

(3) Алтернативно съветското ръководство или насилствена смяна на познатото ни ръководство с друго, което е склонно да се съгласи на сепаративен мир, приемайки голяма загубата на територия и изплащане на тежки репарации в суровини. Дори най-алтернативното съветско ръководство в подобна ситуация ще се готви за нова война, но спирането на войните действия на Източния фронт ще намали загуба на немски ресурси. Друга „тиха“ промяна изисква ревизия на хитлеровата философия (или ранна гибел на Хитлер, последвана от идеологическо „затопляне“), така че безчовечните репресии срещу славяните и евреите да спрат и хората от окупираните зони да бъдат третирани примерно както съюзническите войски са третирали германските цивилни след края на войната. Тази промяна е може би най-значителната от всички, които постулирам; и най-фантастичната — основен инструмент на Хитлеровата власт е било изграждането на омраза към различните и отстраняването й би обезсилило диктатора.

(4) Вероятни последствия от предните допускания са значително по-бързия напредък на немския атомен проект, просто защото много от физиците, които са напуснали Германия заради еврейския си произход не биха имали причина да го правят, както и запазването на увеличаването на немските запаси от тежка вода — без база във Великобритания ще бъде много по-трудно да бъде взривен завода за тежка вода в Норвегия. Тези две промени са необходими условия, за да се осигури по-нататък военно надмощие над САЩ.

* * *

Четирите допускания, които изброих по-нагоре са доста малко вероятни и ми е трудно да си представя как могат да настъпят, но нека да постулираме, че са възможни.

Според мен сценарият по-нататък ще продължи с кратка Студена война между Германия и Щатите. Важно е да е кратка, за да нямат време САЩ да завършат собствената си атомна бомба — те вече са по-назад, защото разполагат с по-малко чужди физици и не нямат европейските запаси от тежка вода. Наличието на атомна бомба в комбинация с балистичната ракета А–10 на фон Браун, правят възможно директни бомбардировки на континенталната територия на Щатите. В реалната история са правени опити за изстрелване на А–10 от подводница, наистина не от самата подводница, а от специално „ремарке“, което тя влачи след себе си. Освен това има една „легенда“, че в самия край на войната един от далечните немски бомбардировачи (направен едва ли не в 1–2 екземпляра) по време на изпитателен полет достига толкова близо до САЩ, че пилотите виждат светлините на Ню Йорк и Ню Джърси… Но това не е потвърдено. Да не забравяме и възможните сухопътни операции от юг през американско-мексиканската граница — по това време в реалната история в Латинска Америка има доста силно прогерманско лоби, и аз постулирах по-нагоре предвоенно сближаване на Германия и Мексико. Но никой не е отменил американския флот (който в моя сценарии ще е обединил в себе си и английския), така че Германия може да разчита предимно на ядрен шантаж. В „мекия“ случай в САЩ идва на власт про-нацистко или най-малкото изолационистко правителство, например кръгът около Чарлз Линдберг и последващо бавно търговско „задушаване“ на Щатите, които са лишени от пазарите си в Европа и в по-големите части от Африка и Азия. В „твърдия“ случай следва ядрена война, в която Германия има предимство по брой бомби и постепенно изтрива от лицето на земята американската промишлена база, големите градове и пристанища, докато САЩ не капитулират.

* * *

Какво имаме до тук:

— По-голямата част от Евразия, Близкия изток и Северна Африка са доминирани от Германия.

— Югоизточна Азия и Австралия са доминирани от Япония (за това не писах до сега, но в моя сценарий Япония получава Китай, Филипините, всички западноевропейски колонии в района и Австралия. САЩ са прекалено заети със самите себе си за да се занимават с японците).

— Централна и Южна Америка са под властта на про-германски режими.

— САЩ, Канада и остатъкът от Съветския съюз са в ролята на Петеновата Франция от реалната история.

Настъпва време за консолидация на завладените ресурси. Ако я нямаше Япония, най-просто би било да се направи етническо прочистване на всички неарийци. Обаче Германия не може да си позволи това, защото в дългосрочен план се предвижда икономическа и политическа конфронтация между двете суперсили Германия и Япония. С други думи, времето, когато всички земляни са руси, синеоки и високи 1.80 метра се отлага, докато не се реши азиатския въпрос. Което може и да не е скоро, ако Япония има атомна бомба, но ако няма, най-добрата стратегия за Германия е превантивен ядрен удар срещу Токио и още няколко по-големи градове, за да се обезглави доскорошният съюзник и да се лиши от индустриална база. От друга страна, Япония даже в реалната история има доста успешна програма за бактериологично оръжие в Китай, така че няма да мине без ответен удар. Темата за противопоставянето на Германия и Япония е засегната и от Филип К. Дик в „Човекът във високия замък“.

Точно каква ще е расата, която тръгне да се разселва из Галактиката и — което за мен е главният въпрос, заради който градих цялата тази барокова структура, — каква ще е политиката й спрямо другите цивилизации, според мен зависи от последните годни преди Германия да постигне пълна хегемония на Земята. Ако Германия трябва да запази разнообразие на „човешкия материал“, по каквито и да е причини, вероятно търпимостта към извънземните раси ще е много по-голяма. Обратно, една идейно монолитна страна с хомогенен расов състав ще гледа на извънземните така, както Китай по време на собствените си експанзионистични опити в Югоизточна Азия през 14–16 век е третирал „туземците“ като недостойни партньори. Моята хипотеза може да се оспорва, но ми е трудно да си представя как едно общество, издигнало в култ собствената си идентичност, ще изгради Великия пръстен на цивилизациите, както го е описал Ефремов. Пръстенът предполага доверие, отвореност и любопитство, а тоталитарното общество по-скоро би стигнало до Берсеркерите на Сейбърхаген.

Голямото ми допускане тук е, че отношението към другите човешки раси ще се пренесе автоматично към останалите интелигентни, но не човешки раси. Да не забравяме, че най-вероятно в Галактиката има много повече неразумен, отколкото разумен живот. Доколкото сегашните резултати от СЕТИ и другите програми за търсене на извънземни цивилизации са основа за изводи, разумните раси са рядкост. Възможно е, докато стигне до среща с тях, обществото, наследило нацистите да загуби острата си нетърпимост към всичко различно в резултат на вътрешни съпротивителни процеси. Наистина, историческите примери показват, че нацизмът е възможен само в нации, които се намират в състояние на остра конфронтация с всички и всичко (с което изобщо не оправдавам нацизма!) и липсата на външен враг би довела до притъпяване на амбициите му. Рано или късно вътрешните врагове ще се изчерпят…

* * *

Една важна уговорка — напредъкът на технологията може да направи пътуването между най-далечните точки на човешкия ареал лесно и евтино. Преди няколко века за да се пресече Великобритания от единия до другия край са били необходими много седмици на бавно и спокойно пътуване пеша или с кон. Но технологиите се развиват и днес за много по-къс интервал от време можем да пропътуваме разстоянието между които и да е две точки не само от Великобритания, а от цялата земна повърхност. Неизбежно възниква въпросът дали напредъкът на технологиите в един момент няма да изпревари разширяването на ареала и дали неуспехът на Рим и Хитлерова Германия да създадат Галактични империи не се дължи на това, че техните амбиции са изпреварили развитието на технологиите. От една страна, винаги до сега ареалът се е разширявал с напредъка на науката и технологиите, но разширяването се е забавяло при всяка качествена промяна — последният пример е създаването на глобална многоконтинентна цивилизация. Сега човечеството се намира на прага на създаване на глобална — в рамките на Слънчевата система — многопланетна цивилизация. Преминаването на по-високо и качествено ново ниво е свързано с трудности и може би дори с катаклизми — ако разликата между нивата е количествено голяма, тя вероятно ще изисква концентрация на по-голяма част от ресурсите на предното ниво. Например в периода на Великите географски открития само няколко европейски страни са били в състояние да изпратят експедиции до Новия свят и конфликтите по разпределението му са довели до множество завоевателни и революционни войни. Нещо подобно се очертава и в следващия етап — само няколко страни са в състояние да изследват активно космоса и имат ресурсите, необходими за начинание от мащаба на междупланетна колонизация. Всяка стъпка на качествено ново ниво носи в себе си риск от Малтузианска катастрофа — ресурсите на предходния етап може да се окажат недостатъчни за преминаване към следващия. Историческият опит показва, че командното управление на ресурсите в случай на криза може да бъде по-ефективно — към него през Втората световна война прибягват и САЩ, и Великобритания, но за кратко; и двете държави използват резервите и излишъците, създадени от дублирането, което често се появява в условията на свободен пазар.

Мога да си представя цивилизация, разпространила се из целия ареал, достъпен за дадено равнище на нивото на технологиите си, която се готви да прескочи бариерата към следващия мащаб. Мога да си представя зародиш на Галактична империя, консолидирал напълно подобна цивилизация-максимум. Но не мога да си представя този процес да породи култура без вътрешните противоречия, за които писах по-нагоре. Тези центробежни сили предстои да разядат отвътре кандидата за Галактична империя. Исторически пример е отделянето на английските, испанските и португалските колонии от съответните им метрополии.

* * *

Обобщавайки, намирам възникването на Галактични империи за малко вероятно. Първо, до сега няма прецедент за консолидиране на целия човешки ареал в единна политическа система и анализът на опитите от миналото — по-специално на Хитлеристка Германия през Втората световна война и на съвременната политика на Щатите — ме кара да си мисля, че това едва ли е възможно, поне в мащабите на планета като нашата и на технологично ниво, не много по-различно от съвременното. Второ, Галактическата империя, още преди да се разпростре из целия Млечен път, носи в себе си вътрешни противоречия, които имат потенциал с времето да я разрушат.

* * *

И последна забележка, която на пръв поглед може би не е свързана директно с темата — мисля, че междузвездна война в стила на „Звездни войни“ е малко вероятна. Много по-лесно и унищожително е да побутнеш леко някой астероид и след петдесет години направо да изпращаш полицейски части, които ще са напълно достатъчни за окупацията на оцелелите. За толкова време тъкмо и климатът ще се стабилизира след катаклизмите…