Метаданни
Данни
- Година
- 1904 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Словото)
Каравангелис[1], пастирът Христови,
яви се весел при пашата пак:
— Паша ефенди! Днес комити нови
открих: готви тъмници и окови.
Бог нек закриля царя наши драг!
— Владико, аферим на теб и слава.
Слуга си верен на султана, брава!
II
Каравангелис, верният слуга
на падишаха, пак е при пашата:
— Ефенди, радост пълни ми душата:
комити други аз открих сега.
Против исляма дигаха раята!
— Фала и чест на тебе, баш кишиш[2].
Султана много ще задоволиш!
III
Каравангелис, честният владика,
яви се пак и с тържествующ глас:
— Паша ефенди, радостен извика,
готви бесилки: трийсет йощ клетнйка,
душмани царски, днес подуших аз!
— Брилянтен орден в знак на благодарност
султанът готви зарад твойта вярност.
IV
Каравангелис пак се появи:
— Паша ефенди, веч съмненье няма:
комити с пушки крият се във храма.
Нек паднат тозчас техните глави
под славний ятаган на Дин-Исляма!
Кога излезе черний грък, пашата, блед,
плюна по него и пошушна: пис миллет![3]
София, 8 януари 1904 г.