Иван Вазов
Свири нощната фъртуна

Свири нощната фъртуна,

        снежни преспи вей,

пред замислената куна

        кандилце мъждей.

 

Боже, чуй от твойто небе

        скръбните сърца,

тука молят се пред тебе

        майка и деца.

 

„Молете се, мои птички,

        майката шепти,

помолете се за всички —

        зимата пищи.

 

Планините са студени,

        ледна е нощта,

молете се, дяца, с мене,

        за сиромашта;

 

за войската, дето мръзне

        на полето въи,

там и ваший тейко зъзне

        буден, без огън.

 

Вихри веят ло полето

        и снегът вали…

Боже, дъхни от небето,

        времето стопли.

 

Духни, развей снеговете,

        спри вятъра лош,

пални слънцсто да свети

        в тая черна нощ,

 

да им грейне, да им стопли

        клетите сърца —

ще познаят, че се молят

        зарад тях деца.

 

Молете се, мои птички,

        за ваший баща,

помолете се за всички

        ледна е нощта.“