Иван Вазов
Тракия

Напрягай, Тракио, могъщи жили,

от стомана са те, недей клюмва;

отдай последния си сок и сили —

ти векове ги другиму дава.

 

Славянска Голгота! В борба сурова

ти жъртви си пренасяла без брой,

ти сявга си била за смърт готова

при всякой фърлен зов: Напред! На бой!

 

Не питаше отдека тоз глас беше.

Кат боен кон, кога зачуй тръба,

наостряше се, пламваше, летеше

стремително във лудата борба.

* * *

Поклон, земя на духове свободни!

О, Тракио, ти носиш кървав знак,

над всичките кипежи благородни

развявал се е твоят се байрак.

 

Сърце и фокус — ти събра живота

и силите народни за борба;

ти първата викна: „Не щем хомота!“

Свирй със пробудителна тръба.

 

Ти викаше: „Умрели, възкреснете!

Вам тъмно ли е? Ето ви зари;

жъднейте ли — на, мойта кръв земете,

за вашата свобода буйна ври.“

 

И пущаше, кат орляк по полята,

апостоли, герои и певци,

надеждите да сеят във сърцата,

заспалите да будят мъртъвци:

 

Софроний пейше: „Ставай, жално племе!“

Раковски искри фърляше навред,

и Левски сееше велико семе,

и тихий Любен думаше: „Напред!“

 

Ти викнеше: „Умрете, мои чада!“

И ето Каблешков че мре герой,

на Бузлуджа Хаджи Димитър пада,

Бенковски в гроба, Ботев в славен бой.

 

Батак ли беше нужен жъртва — „Нека —

ти казваше, — аз цяла ще се дам!“

На Сливница присъдна чу ли ека,

ти викна: „Орли, фъркайте натам!“

* * *

Поклон, земя на рожби горделиви,

на лъвове, герои и певци,

поклон на твойте рани вечно живи

и лаврови, и търнови венци!

 

Пловдив, януари 1886