Иван Вазов
На Милош Милоевич и съдружие

Полвек посявахте лъжата гнусна

в земята сръбска, о, жреци коварни,

и вашто семе плод обилен пусна:

пожнахте срам — не сте ли благодарни?

 

Полвек народу разума мрачихте,

убихте правата му свяст природна,

душа му млада с татул вий поихте,

хранихте го с вражда неблагородна.

 

Милош Милоевич, сега къде си?

Що правите, нещастни комедйаши?

Разгромът сливнишки ви зле потресе,

пръсна дима из мозъците ваши.

 

Пиянци, изтрезнейте, веч е време,

слепци, прогледайте и вижте зрака,

ил ти поне стани, о, сръбско племе,

и прогони тез бухали на мрака!

 

Пловдив, ноември 1885