Иван Вазов
Орел (в Драгоманския проход)

Орел, и ти, и аз безгласно

летим към бойните полета,

и теб, и мен влече ужасно

дъхът на битката проклета.

 

Орел, да имах твойте криле,

фръкнал бих нейде в небесата…

Тук много кръв, тегла, насилье,

тъжовна много е земята.

 

Пред мен се валят в кръв останки

от много свършени животи,

в въздуха стенят мъртви сянки.

Нишава като в гроб клокоти.

 

О братя сърби, плача ази!

Умря великата надежда:

кръв, кръв, си кръв! От нас до вази

пътека кървава отвежда.