Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Език
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Форматиране
Karel (2020 г.)
Допълнителна корекция
Karel (2020)
Източник
archive.org (J. Hinton Knowles. Folk-Tales of Kashmir. London: Trübner & Co., 1888.)

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция (Karel)

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Stupid Peasant V, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
2 (× 1 глас)

Информация

Форматиране
Диан Жон (2010)
Сканиране и разпознаване
?

Източник: http://bglibrary.net

Превод от английски език: Лина Бакалова, 30.08.2009

История

  1. — Добавяне

It was in the month of October, when a man from the villages came to the city to sell his cotton. It was his first visit. As he walked through the bázár he noticed the goldsmiths constantly putting gold ornaments into the fire, and then selling them directly afterwards. Thought he, “There must be some trick in this. I will do the same. Why should I wander all over the place to sell my cotton when I can thus command purchasers?” So he went to a blacksmith’s shop and threw his basket of cotton into the furnace, and then waited. Of course the cotton was destroyed[1].

Бележки

[0] Narrator’s name, Pandit Lál Chand of Khunamuh.

[1] Customers nearly always oblige the goldsmith to test the metal in the fire and on the touchstone. There is a Kashmiri proverb, “Gold is known bursts on the stone, whether it is alloyed or pure.”

Край

През един октомврийски ден един човек от село дошъл в града да продава своя памук. Това било първото му идване в града. Както вървял през пазара, направило му впечатление как златарите час по час пъхат златни украшения в огъня и после веднага ги продават. Той си казал:

— Тук трябва да има някакъв трик. И аз ще направя така. Защо да обикалям из целия пазар да продавам памука, като мога така да си докарам купувачи?

И той влязъл в дюкяна на един ковач, хвърлил кошницата си с памук в пещта и зачакал. То се знае, от памука и помен не останал.

Край