Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ????
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
harbinger (2018)
Разпознаване, корекция, форматиране и осъвременяване
Стаси 5 (2020)

Издание:

Заглавие: Златоглавко и Златозвездка

Преводач: М. Ненова

Издател: Издателство Ив. Коюмджиевъ

Град на издателя: София

Тип: приказки

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7188

История

  1. — Добавяне

Живели едно време двама братя. Единият бил богат, а другият много беден.

Един път двамата отишли в Рига. Богатият впрегнал хубав, охранен кон и напълнил колата си с разни стоки, а бедният наскубал малко лен, сложил го в колата, впрегнал слабата си кобила и тръгнал.

В Рига богатият веднага разпродал стоката си и напълнил цяла кесия с пари. А бедният се спрял на пазара, отишъл малко настрана да узнае какви са цените; обърнал се назад, — гледа кончето и талигата му изчезнали някъде, спуснал се насам-нататък, — кончето като че ли в земята потънало! Дето е тънко, там се къса… Отишъл при богатия си брат, разказал му нещастието си и поискал да му даде поне двадесет лева да си купи едни цървули, но брат му не искал и да чуе за това.

И тръгнал си нещастникът от Рига пеша. Стигнал до една гора, когато взело да се мръква. Гледа насреща му иде бял висок човек. Потреперил, но като се съвзел от страха, тръгнал към него. Като го приближил, селянинът попитал: „Кой си ти?“ Човекът отговорил: „Аз съм твоето нещастие“. — „Моето нещастие? — учудил се бедният, — ой, колко си голям! Да можеше поне по-малък да станеш. Не би ли могъл, а?“ — „Защо не! Мога!“. И се смалил на половина. Беднякът го помолил още да се намали и нещастието станало колкото едно бебе. Но беднякът все още го молел. Нещастието станало голямо колкото орех. Беднякът извадил от джоба си табакерката, сложил го вътре и хлоп! — захлупил нещастието си. Пъхнал табакерката в джоба си и тръгнал по-нататък. Стигнал до една воденица, извадил табакерката и я хвърлил във водата. А сам влязъл във воденицата, помолил се да пренощува и останал. Разговаряйки се с воденичаря той му разказал какво му се случило в Рига и за всичките си беди. На сутринта, когато си тръгнал, воденичарят му подарил десет лева и един хубав кон. Когато стигнал вкъщи, той си купил всичко необходимо за работата; и от тогава му тръгнало и той, взел да богатее от ден на ден. А след няколко години той се изравнил по богатство с богатия си брат.

Един път богатият му брат го попитал как е спечелил богатството си. Той му разказал, как е запрял нещастието си в табакерка и го хвърлил във водата, как воденичарят му помогнал и от тогава му тръгнало.

brat.png

Богатият брат намислил да го погуби. Отишъл той при воденичаря, в чиято вода беднякът хвърлил табакерата и казал, че изпуснал във водата му табакера с пари, и помолил воденичаря да пусне вода, като му обещал скъпо да заплати. Воденичарят се съгласил и пуснал водата. Богатият наел няколко работника, които ровили, ровили из водата и намерили табакерата. Зарадвал се богатият и си казал, като мислел за брата си: „Няма вече да ми бъдеш равен, аз пак ще пусна нещастието ти!“. Хванал табакерката, отворил я и — хоп! — излязло от там нещастието и станало голямо. Отръскало се, оправило се и казало: „Ах, какъв негодник е твоя брат, запря ме в табакерка и искаше вътре да се задуша. Много съм ти благодарен, че ме пусна: от сега нататък ще ти бъда най-верен приятел и никога няма да те напусна“. Като чул тези думи богаташът се изплашил, побледнял, но нещастието станало невидимо.

По пътя към дома му се случило първото нещастие: конят му се поуплашил, изхвърлил го от талигата, и той си счупил крака. А като се приближил към къщи, той видял, че цялото му имане е в пламъци. Изгорели парите му, изгорял и имота му, и той станал съвсем беден човек.

Край