Жан дьо Лафонтен
Рибите и корморанът

Похапваше си рибка и водни животинки

един голям и много доволен Корморан.

Наоколо блатата изплащаха му дан.

Добре, ама когато се трупнаха годинки,

        несръчен стана той.

        Храната би отбой.

Замисли нещо хитро тогава пеликанът,

понеже нито мрежа, ни въдица държеше,

        и твърде тромав беше.

        Идеята за плана

самата нужда дава, когато глад настане.

Та той веднъж пошушна на малък речен рак:

        „Ах, лоша новина

за жалост имам днес, о, друже осмокрак.

        Дочух — рибар и враг

        на вашата страна —

след седмица източва от блатото водата!“

        Разнесло новината

        в миг рачето и лесно

        народът воден — стреснат —

        веднага й се хванал:

        „Кажи ни, Корморане,

отде узна това? Какво сега ще стане?

        Без огън няма дим…

Да правиме ли нещо? И как да се спасим?“

„Сменете свойто блато!“ „А как да го направим?“

„Спокойно, ще помогна на вашата държава.

        Аз ще ви пренеса

във клюна си един след друг във ново блато.

        Така ще ви спася.

А новото ви място е чудно и богато!

        За хора непознато!“

        Народът му повярва

        и се занадпреварва

        в голямото пренасяне.

        А той ги донагласяше

        във клюна, после хем

        спокоен, хем честит,

        с огромен апетит

ги хапваше полека без никакъв проблем.

 

        Накрая ще река,

че никакво доверие не трябва да се дава

        на хищник ей така.

Макар че и човекът на мира не оставя

народа на блатата — и също го яде.

 

Изобщо — кой ви хапва — аз разлика не правя,

        нито кога, къде —

        щом всичко пак ще се сведе

        до лапане без право.