Жан дьо Лафонтен
Слънцето и жабите (Имитация на римска басня)

Щерките на мочурляка със самия звезден крал

        връзки си осигуриха.

Вече ни война, ни бедност застрашаваха с печал

многолюдната им общност. Нацията им нетиха

разшири се и полека на империя замяза.

Блатните принцеси (аз на жабите така им казвам —

        мигар лошо е нещата

        да се казват благородно?)

срещу своя покровител там високо в небесата

        възроптаха всенародно.

Възгордяха се и всяка благодарност зачертаха

        тия водни дъщери.

И от сън лишиха всички с врясъците недобри —

        денонощно те крещяха

        срещу Слънцето. Ако

        някой беше им се хванал,

        мигом щеше враг да стане

        на Небесното око.

… Щяло Слънцето да пали и наблизо, и далеч —

        всички да запашат меч,

        и да станели войници!…

        Тръгнаха насам — натам

        пратеници — кикерици,

        и навред света голям

        квакането им тресеше,

        сякаш битието беше

        влязло вече в нова роля —

        по законите на гьола.

        Тези крясъци звучаха

        като вечен елемент;

        да си бяха замълчали

        жабите в един момент…

        Щото Слънцето се пална,

        дрямката си наруши —

        и републиката кална

        за неделя пресуши.