Жан дьо Лафонтен
Главата и опашката на змията

        Двете части на змията

        ролите си на земята

        знаели — били и двете

        на човека враговете.^[1]

        Но Опашката веднъж казала:

        „В един и същ вечно движиме се ред —

                тя — отпред,

а пък аз — Опашката — влача се отдире.

        Богове, за нова роля

                днес ви моля —

        дайте да се реванширам!

        Та нима си мисли тя

че съм склонна да я следвам до смъртта

        като някакъв слуга?

        А — мерси за милостта!

        Ние сме в една снага,

        и по кръв сме си сестри.

        Искам нейното место,

        че сме от едно тесто

        и в отровата дори!

        Искам поради това

        справедлив от днеска ред —

        да се движа аз отпред,

        а сестрата ми — Глава,

        да се влачи подир мен.

        Аз водач съм съвършен!“

Прояви небето милост недобра —

някога молбите дават плод горчив.

Вместо да отвърне с отказ мълчалив,

със змията просто то се подигра.

        И рептилия една

        запълзя сред тъмнина,

        първо блъсна се в дърво,

        после в остро сечиво…

Тъй че много бързо пътят й приключи.

 

Има и държави със подобна участ.