Жан дьо Лафонтен
Рибката и рибарят

        Да, рибката голяма става,

        ако й Господ позволи,

        но да я чакаш дотогава,

        си е безумие, нали

не знаеш ще ли можеш да я хванеш пак.

 

Един рибар на някакъв крайречен бряг

веднъж едно шаранче твърде дребно улови.

„Не си голямо — каза той, — но няма как —

ще почна с тебе — още сто — и пълен сак.

        Така понякога върви.“

Шаранчето обаче натъжено промълви:

„Та аз ще се изгубя в големия тиган!

        Я днеска, моля, ме пуснете —

        и аз ще стана великан —

        тогава пак ме уловете,

и ще ме купи някой пребогат гостилничар.

        А инак, разберете —

        безброй таквиз залудо

ще са ви нужни днес — за най-невзрачно блюдо.“

„Невзрачно, казващ… хм… — рибарят отговори. —

С теб, рибке, даже поп не би могъл да спори,

но колкото до мене — довечера в тигана

        ще скочиш без подкана.“

 

За питомното и за дивото е ясна

        поуката от тази басня.