Жан дьо Лафонтен
Детето и даскалът

Сега ще ви покажа труфилата,

с които глупостта е украсена.

 

Едно дете се хлъзна във водата,

докато си играеше край Сена.

Но бдеше Бог над детската съдба —

и то се вкопчи във една върба.

Докато се удържаше за клона,

наблизо мина учена персона —

учител важен. Викна му детето:

„Потъвам, гина, моля, помогнете!“

 

Магистърът се спря и се нервира:

„Е, туй пък всяка граница минава!

Та кой такава глупост е съзирал?!

И как такъв хайдук се възпитава?!

Дали въобще родителите знаят

в какви места кретенът им се шляе,

и вагабонт какъв им се е пръкнал?!“

След туй хлапака той все пак измъкна.

 

Визирам тука разни групи хора —

дърдорковци, педанти, натегачи —

те сигурно познават, че говоря

за тях сега. Изглежда, Бог ги тачи,

защото се развъждат без умора.

 

Те смятат, че игрите на съдбата

са повод за ошлайфване в речта.

Ей, друже, я подай си ти ръката,

а после карай със проповедта.