Жан дьо Лафонтен
Влюбеният лъв

На госпожица дьо Севине

О, Севине, чиято красота

на нимфите им служи за модел:

пред взора ви е всеки лъч несмел,

и гасне в най-безумната мечта.

Помолих ви, госпожице прекрасна,

да ви разкажа днес невинна басня,

как и лъва — най-силния в света,

успяла да надвие любовта.

Тя — любовта, е властен господар,

и срещу нея още няма цяр —

от козните й да ви пази Бог;

разказвайки урока й жесток,

не искам да ви нараня с това,

а искам да ви пратя хубав знак

чрез този разказ — той едва-едва

почуква, спрял на светлия ви праг

с усърдни и признателни слова.

 

Когато бяха надарени с реч

животните, там някъде далеч,

поискал лъв девойка за жена.

Защо пък не — в онези времена

животните май даже по-добри

от хората били — с човещина

навред блестели, а по ум дори

били напред — иди ги разбери.

Та този знатен лъв с голяма власт

поискал за жена една добра

и хубава човешка дъщеря;

тъй смятал да се приобщи към нас.

Ала не бързал да крещи „Ура“

за зет такъв бащата на момата.

Да се сродиш със звяр все пак — уви…

А да откажеш — също не върви,

не гарантира отказът нататък,

че лъвската атака ще престане,

и дъщерята няма да пристане.

Защото тя, така — поне на вид

не давала нишан да е против

жениха, пък макар и страховит,

а смятала, че даже е красив.

Бащата не посмял очи в очи

с пряк отказ лъв един да огорчи,

а почнал тъй: „Девицата е нежна,

и може много лесно да раните

със зъби или нокти по нощите

вий кожата й чиста, белоснежна.

Да се изрежат ноктите, изгладят,

и зъбите ви да се поизвадят… —

повярвайте, това би позволило

да се избегнат остри епизоди —

целувките ви да са превъзходни,

и дъщеря ми да е много мила.“

Лъвът веднага с туй се съгласил:

нали говорят — любовта е сляпа.

Без зъби и без нокти — кротък, мил —

горкият — не разбрал, че е пред трапа…

Набързо пуснали му две-три псета —

и те го свършили без много шум.

 

Любов, любов — щом паднем ти в ръцете,

е правилно да кажем: Сбогом, ум.