Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Басня
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Корекция и форматиране
Silverkata (2019)

Издание:

Автор: Лафонтен

Заглавие: Басни

Преводач: Бойко Ламбовски; Атанас Далчев и Александър Муратов (Приложение: от стр. 111 до 116); Тодор Харманджиев (Приложение: от стр. 117 до 124)

Издател: ИК „Пан ’96“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: Сборник басни

Националност: френска

Печатница: „Балкан прес“ АД

Редактор: Цанко Лалев

Художник: Гюстав Доре

ISBN: 954-657-251-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6613

История

  1. — Добавяне

Всяка сила е нищо, ако не е съюз.

Езоп, фригийският роб, го твърдял наизуст.

Ако тук-там перото ми нещо добавя,

за да пасне към нашите нрави и вкус,

то не е в спор със Федър[1]. Не ми подобава.

Той обича за славата нещо да драсне,

а подобен мотив мен не ще ме залиса…

 

Но да почнем накрая и нашата басня —

за човека, урок по единство измислил.

Веднъж старец един викнал трите си сина,

и започнал: „Деца, скоро ще си замина.

Ето сноп със стрели. Искам някой от вас

да ги счупи. Поука подготвил съм аз.“

Най-големият взел ги и яко пъхтял,

но да счупи стрелите въобще не успял.

После вторият цял се огънал от хъс,

но — напусто. Най-малкият — момък чевръст,

също пробвал, но всуе борбата била:

не изпукала даже едничка стрела.

„Ех, слабаци — подметнал бащата. — Май аз

пак ще трябва да правя нещата за вас.“

Те помислили, че ги майтапи, но хоп —

той една по една счупил целия сноп.

И им казал: „Родът да е съединен,

и ще бъдете силни. Помнете от мен.“

После пак се отпуснал. Дошла болестта.

Не след дълго усетил, че идва смъртта.

„Чуйте, мои деца — аз потеглям към края —

той им казал. — Сберете се тука, желая

да ми сторите клетва, че ще сте единни.“

Те заклели се тримата, плачейки силно,

и бащата умрял. Той оставил големи

уж богатства, но също така и проблеми.

Ту дела, ту кредитори, ту пък скандали

се явявали, ала били отначало

дружни братята, само че — две-три недели…

Ако свързва кръвта — интересът разделя.

Разни дрязги започнали — все по-горещи.

За наследството също изострил се спорът.

Ту там третият брат съди първия нещо,

ту пък втория — него, ту първият — втория.

А съседи, кредитори пак ги нагъват —

всеки нещо желае, за нещо напъва.

Брат пък брата изобщо не щял да разбира —

ако първият тръгне, то вторият — спира.

Тъй загубили всичко накрая, нали

не разбрали урока със снопа стрели.

Бележки

[1] Федър (около 15 пр.Хр. — около 70 сл.Хр.) — прочут римски баснописец.

Край