Жан дьо Лафонтен
Лисицата, маймуната и другите животни

Щом царят на животните — лъвът,

умрял, дошъл на дневен ред въпросът:

кой би могъл след неговата смърт

оттук натам короната да носи?

Извадили я от сандъка леко,

край който пазел дракон зъл и дърт,

и тъй решили: да я пробва всеки!

Комуто стане — той е предводител.

Ала не им подхождали главите —

бил някой с малка, друг пък бил рогат.

За да не изостане по-назад,

Маймуната нахлузила я също.

Започнала да вряска, да се мръщи —

да разиграва разни зевзеклъци…

Не щеш ли, нейните маймунджилъци

така харесали на мнозинството,

че я избрали! И на тържеството

след туй й зацелували ръка.

Лисицата не мислела така,

но етикета тя не нарушила,

а поздравила, после промълвила:

„Ах, Ваше много бляскаво Величество,

наблизо злато знам — в добро количество;

сега сте цар — и то Ви се полага…“

Маймуната се втурнала веднага,

за да не я превари друг; ала уви —

туй бил капан за глупави глави —

една дълбока дупка… И тогава

запитала Лисана: „Тук това

дали е цар?“ Решили, че не става

короната за всякоя глава.