Жан дьо Лафонтен
Стридата и спорещите пътници

Веднъж на пясъка съгледаха двамина

голяма стрида. Тя веднага им хареса.

„Късмет! — извикаха и двамата. — Закуска дивна!“

Добре, но кой да изяде деликатеса?

Единият навеждаше се да я вземе вече,

но другият го блъсна с вик: „Не си познал!

        Не бързай! Стридата, човече,

принадлежи на този, който пръв я е видял;“

„Дори така да е — му рече първият с досада —

        тя пак по право ми се пада —

със зорък поглед съм известен, слава Богу.“

        „И аз със зрението много

добре съм — кипна вторият, — видях я, няма блъф!“

„Добре, тогава аз я помирисах пръв!“

        Докато спореха, Перен

Данден се появи. „Стани арбитър в спора!“ —

помолиха го те. Той стридата отвори

        и я погълна в миг.

А после заговори с витиеват език:

„Съдът реши — на всеки черупка му се дава.

Заплетеното дело с това се прекратява.“

 

Не бързай да се съдиш, с дела не се лъжи —

при тия днешни нрави присъдата се знае:

Перен ще лапне всичко. Клиентът ще държи

една черупка празна в ръцете си накрая.