Жан дьо Лафонтен
Лисицата и щъркелът

Реши веднъж Лисана да покани

комшията си Щърко на обяд.

Бе се приготвила да го нахрани

        с възрядка, бледичка на цвят

и постна манджа хитрата кумичка.

И при това сервира му в чиния,

та Щъркелът с въздълги клюн и шия

не хапна нищо. Тя излока всичко.

        Бай Щърко закопня да отмъсти,

и след неделя сам реши да нагости

Лисицата с обяд. Пък тя прие веднага,

        за пир богат взе да се стяга —

        и хоп — на Щъркела пред прага

        не закъсня нито секунда.

        „Ах, гозбата ти ми ухае чудно! —

        възкликна тя с възторг голям:

— Така обичам печено месце да ям!“

И седна на трапезата в прекрасно настроение,

с предчувствие за чудно угощение.

        Но бе приготвил изненада

тук Щъркелът — сервира в дълги вази.

Не бе проблем за него да извади

месцето с клюн. Но тя с муцуна

тази храна не стигна. И накрая се омете

хем гладна, хем от срам между нозете

        с подвит опаш напълно.

 

Мошеници, поуката помнете —

каквото сееш, жънеш.