Жан дьо Лафонтен
Вълкът и агнето

В спор надвиват със сила, а не със слова —

        ето пример един за това.

 

        Влезе агънце в китна дъбрава

        да си пийне вода от потока.

Злият Вълк, огладнял, за разправа жестока

        тъкмо търсеше плячка тъдява.

„Как посмя да ми мътиш водата без свян? —

        кресна горският лют хулиган. —

За нахалство таквоз аз наказвам без жал!“

„Ваша милост, простете, не сте доразбрал, —

        блейна агнето. — Вие стоите

по-високо от мен. И се стичат водите

        двайсет крачки след вас.

                Е, как аз

        бих могло да ги мътя от толкова ниско?

Пък и мигар с езиче тъй мъничко ще

        размътиш потока въобще?“

„Абе мътиш го! — звярът му ревна, — и низко

се изказваш за мене — от лани го зная.“

„Лани още ме нямаше, още бозая

от мама“ — тъй бедното агне отрони.

„Бил е брат ти тогава! Тук всичко се помни!“

„Ама аз нямам брат.“ „Абе твоите бяха!

А и вашето племе отдавна ме гони —

там псета, чобани — по мене крещяха!

Мъст за тебе, мъст, мъст — ей така ти се пада!“

        Сетне Вълчо го сграбчи и без сантимент

        го повлече, уби и изяде,

        глух за всякакъв нов аргумент.