Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Кръстьо Станишев

Заглавие: Пътуващият цирк

Издател: Български писател

Град на издателя: София

Година на издаване: 1976

Тип: приказки

Националност: българска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: 20.12.1976

Редактор: Любен Петков

Художествен редактор: Кирил Гогов

Технически редактор: Любен Петров

Художник: Никифор Русков

Коректор: Виолета Рачева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2027

История

  1. — Добавяне

Не ми беше никак лесно да преразкажа приказките, които някога чух от Големия клоун и от знаменитите артисти от знаменития Пътуващ цирк. Исках да ги повторя на децата, които ще станат възрастни, и на възрастните, които няма вече да станат деца. Нали и аз съм един от тях?

Не ми беше никак лесно, защото се опитвах да говоря с думите на Големия клоун, на летящото пони Тони, на умния папагал Бонифаций, с думите на артистите от Пътуващия цирк.

Понякога не можех да си припомня как точно говореха те и разказвах със свои думи. Обърквах се и тогава ми се струваше, че думите на Големия клоун са мои думи, че започвам да говоря като папагала Бонифаций или като кучето акробат Сашко-безстрашко. Обърквах се, но продължавах. Бях обещал да преразкажа тези приказки, бях дал дума на Големия клоун и на знаменитите артисти от знаменития Пътуващ цирк.

Притварях очи и се мъчех да ги видя отново, да чуя отново техните гласове…

И сега, когато вече съм възрастен, затворя ли очи, виждам ги отново и отново чувам гласовете им.

Виждам онзи следобед, когато си заминаха…

Всички приказки бяха разказани. Понито Тони се впрегна в старата талига с изрисувано платнище, Големият клоун хвана юздата и извика:

— Напред! Към нова слава!…

Извика бодро, макар че пак валеше дъжд, както преди едно денонощие, когато пристигнаха.

Стоях пред високата топола и гледах как си заминава Пътуващият цирк.

Обещах си, че никога няма да забравя онова, което чух. Големият клоун ми беше казал: „Всяко дете става възрастен! Но не всеки възрастен си спомня, че е бил дете! Разкажи всичко, което чу и видя!…“.

Знаменитите артисти ми помахаха изпод платнището, видях ги за последен път, но знаех, че след години пак ще ги видя и пак ще чуя техните гласове…

Старата талига с изрисувано платнище излезе на шосето, което се проточваше празно и дълго към хоризонта.

Платнището отзад се открехна и една ръка се подаде. Маймунката Патриция ми махаше за последно „довиждане“. Познах рошавата й ръка.

Пътуващият цирк се отдалечаваше нататък, откъдето извираше светлина. Дъждът беше спрял и слънцето, слязло зад хоризонта, озаряваше чистото небе.

Привидя ми се, че точно там, където свършваше шосето, стои едно момче. Привидя ми се, че то стои там, за да види пристигането на Пътуващия цирк.

Докато си помислих това, момчето в миг изчезна. Значи наистина само ми се привидя. А може би то се скри нарочно? Може би и то — като слънцето — слезе за хоризонта? И там щеше да посрещне Пътуващия цирк, да се сприятели с Големия клоун и със знаменитите артисти и да чуе приказките, които бях чул и аз?…

Старата талига с изрисувано платнище ставаше все по-малка и по-малка и заприлича на кибритена кутийка.

Само след миг тя щеше да слезе зад хоризонта.

Като слънцето и като онова момче, което ми се привидя само за миг.

Край