Да добър разказ е ама много от хората не са го чели, и едвали ако ги питат по улицата ще отговорят.
Иван Вазов никога няма да ми омръзне да го чета.На 67 години съм и живея далеч от родната страна, но мен не ме блазни Хари Потър. Само българското!
Произведенията, които Иван Вазов е създал са шедъовър. Жалко, че сегашното поколение не го оценява.
Това се получава поради езика на автора. Прекалено остарял е за разбирането на младежите и трудно го четат. Даже си мисля, че доста ги изморява. Произведенията на Вазов е пределно ясно, че са уникални. И само да вметна начина, по който е писал Алеко Константинов е остарял много добре, много по привлекателен е станал с времето.
Може ли езикът на бащата на НОВАТА българска литература да остарее?!?!?!
Какво и колко четат тези, които не могат да четат ВАЗОВ?!?!?!
Подканям те да видиш коментарите под другите произведения на автора, аз от там си извадих заключението. Почти под всяко задължително произведение за изучаване от автора, има мнения. в които се мрънка колко скучно било произведението.
Не знам, дали мрънкащите си дават сметка колко архаичен е езика на Шекспир, самите англичани го четат с речник, или този на Бърнс, да речем. Не знам защо не ми се струва, че се оплакват от това и предпочитат „Хари Потър“ или Дан Браун, само защото сюжетите са по-шашкащи и държат в напрежение. Традиция е всяко английско семейство да има Шекспир у дома си и да го отваря от време на време. Също така не съм чул някой да се оплаква от „скучните“, според „съвременното виждане“, сюжети на Гьоте в Германия. Всички са наясно — тези хора са гении на народите си и е достойно да се опитваме да ги разберем и почитаме. Литературата изисква известна подготовка, за да ни се отплати с естетическото удоволствие, необходимо е да отделим внимание на мелодиката на речта, на образността, на дълбоките смислени пластове, скрити в нея. Знаем с каква педантичност Вазов се е отнасял към езика, как го е ценял и се е стараел да го използва в цялото му великолепно разнообразие, знаем и че, за съжаление, този език сме унищожили, обеднили и продължаваме в същия дух. И вместо да се опитаме да се възползваме от съкровищата, които са го запазили, ние мрънкаме, че не бил така достъпен и сюжетите така леки за смилане, като на т. н. любовни романи (от които тук има цяла грамада). Даже за миг не ни хрумва, че по този начин демонстрираме престъпно невежество към националната си култура, с други думи — излагаме се. Ами за хората с такава нагласа — не си правете труда да разгръщате страници, които не сте готови да приемете, гледайте си сапунките и ситкомите(там всичко е от ясно по-ясно и езиковия фонд се доближава до този на людоедката Елочка от „Дванайсетте стола“ на Илф и Петров), вярно там и „удоволствието“ е на доста по-плитко равнище, краткотрайно и елементарно, но пък се консумира веднага, без никакво усилие и подготовка. Но не избързвайте с категорични мнения, има и такива, които потенциално са готови да се гмурнат в дълбокото, за да измъкнат оттам перлата на истинската естетическа наслада, не ги разубеждавайте с празен брътвеж!
Много добре казано!
П.П. Времето, в което ходех на училище не далече, но не съм имала проблеми с езика, тъй като на същия език са написани и българските народни приказки, с които израснах като дете. Така че и тук важи добрата поговорка, че който иска намира начин, а който не иска — намира оправдания.
Разказът сам по себе си е много хубав. Но наистина е малко трудно да четем произведенията на Вазов, защото за да разберем нещо трябва за всяка дума употребена от писателя да питаме бабите и дядовците си. И наистина предпочитаме да четем Хари Потър, защото езикът и сюжетът е по-съвременен и за нас Тийнейджърите. Не че мразим произведенията на Вазов, но наистина предпочитаме да четем нещо съвременно по което по лиература после ще можем да говорим повече.
Хайде тогава литературно сравнение на Вазов и Толкин, наясно ли сте, че е в пъти по-трудно да се разбере текст на Толкин, отколкото текст наВазов, но Толкин е куул,нали?!
Няма значение кое е куул и кое не, ariman. Онова, което има значение е, че въпреки няколкото добри разказа, Вазов не е чак толкова добър автор, колкото го изкарват. Йовков, Елин Пелин, Чудомир… все автори, които са в пъти по-добри от него. Но няма значение. На кого, все пак, му пука какво четат тийновете? Важното е, че четат, нали?
П.П. Аз, също като тях, предпочитам Толкин пред Вазов (ти, ariman, започна) примерно — фентъзито, пред реализма. Това не означава, че не ценя старите ни автори… но далеч не всички от тях.
Важното е, че четат, нали?
Много добра позиция, приятел, споделям я напълно…
Малко тийнове могат да схванат напълно повечето задължителни произведения от учебната програма, аз самият имах проблеми с тях навремето. Е, Захари Стоянов или например Алеко и тогава ми бяха много симпатични, но препрочитайки книгите им наскоро, вече преминал трийсетака, откривам все още нови неща и се радвам, че такива хора (като авторите)са се срещали и може би още се срещат по нашенско.
Също книгите на Димитър Талев, Димов и други наши писатели са ми били не по-малко приятни за четене от редица съвременни чуждестранни бестселъри. Имат едно много интересно предимство — героите са българи и човек (български човек де) му е лесно да ги разбира и да се идентифицира с тях. С Вазов и аз съм малко на Вие, не съм чел много от него, но не оспорвам уважението, което е заслужил с това как е живял живота си.
Та дано Хари Потър да е просто една от многото книги, които сегашните тийнове ще прочетат
Не е логично, изказванията ви са плод на погрешна логика, излиза че духовната храна може да е всякаква, стига да ни се харесва, по тази логика буй Макдонолдс, хъм, май всъщност сте прави, масата прави точно това нали?!
Не сте прав. На нас тийнийджърите ни е доста трудно да четем Вазов. Изключително приятно четиво, но трудно за осмисляне. Откровенно да си кажа „Една българка“ е най-увлекателното произведение което съм чела от Вазов. В пети клас се изучава част от „Под игото“. Един петокласник си няма и на идея защо е написано произведението, а да не говорим да се опита да го разбере. Веднъж изградена представа от най-четената книга в България, ние децата гледаме с други очи на този писател. Тъй като през последните две-три години четенето на чуждестранна литература стана популярно сред нас тийнейджърите, мисля че е от по-голямо значение, че четем. Мога да ви уверя, че и от новите автори има прилично написани произведения. Разбирам, че открито защитавате класиците, но и съвременната литература си струва вниманието.
Много интересен разказ! Аз съм на 13 г. и в това произведение имаше много непознати думи за мен, но въпреки това успях да разбера за какво се разказва с помощта на речник. Все пак нали за това са речниците, а пък има и онлайн речници, с които е още по-лесно и по-бързо да се намери значението на дадената дума. ????
П.П. В първия си коментар за този разказ поставих емоджи след последното изречение, но ми се отбеляза като 4 питанки.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.