Илия Бешков
Присмехът

Склонността и правото да се смеем с нищо не са по-долни от яденето, дишането и размножаването — като тях смехът е полезен и здравословен.

Казват — имало хора, които никога не се смеят. Броят обаче на тези, които не желаят да им се смеят, включвайки и починалите, далече надхвърля числото на земните жители. И тъй като само човекът може да бъде истински смешен, ако той не допуска присмеха над него, откъде ще се сдобие със смях? От автора-хуморист, който превръща себе си в смях и сам става извор на смях. За него всичко, което е в света, от света и е под закона на тлението — е смешно. Той съпътствува живия човек до смъртта му и с центрофугата на присмеха извлича от неговата нетрайност една трайна радост за другите.

Наистина хуморът се подхранва от грозотата, неправдата и глупостта. Кой пък се е смял или плакал над умника и непогрешимия?

За смеха са нужни двама. Никой освен лудият не се смее сам.

Хуморът е общ, явен и открит. Хуморът е истинското обществено кръвообръщение и е естествен победител на тайната, над мрачната утроба на всяко зло. Преследван и гонен, той пее като птица из шубраките денем, като невидим щурец — в нощта.

Човек заобичва този, на когото се смее. Защото той става негова творба. Заобичва и тия, с които заедно се смее.

Дори майките се смеят на децата си, за да допълнят любовта си към тях.

Хуморът е най-чудната любов към света. Както за всяка любов, така и за тая са нужни чисто сърце, безкористен ум.