Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Есе
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
Karel (2018)
Форматиране
zelenkroki (2018)

Издание:

Автор: Илия Бешков

Заглавие: Словото

Издание: първо

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1981

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна, Пор. 80

Излязла от печат: месец септември 1981 г.

Редактор: Станислав Сивриев

Редактор на издателството: Панко Анчев

Художествен редактор: Владимир Иванов

Технически редактор: Добринка Маринкова

Рецензент: Здравко Петров; Светлозар Игов

Художник: Иван Кенаров

Коректор: Денка Мутафчиева; Елена Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5149


Трудно е да се определи какъв литературен вид е „Бай Ганю“, но в никое друго наше литературно произведение няма такава съдбовна връзка между автор и герой.

Алеко ненавижда Бай Ганю, преследва го навсякъде с убийствен и изобличителен присмех, а Бай Ганю угнетява до смърт Алековата просветена и жадна за благородство душа. Един безпощаден двубой, в който автор и герой си отричат всичко — и правото на живот дори.

А с каква доверчивост и всеотдайност Санчо Панса следва своя „смахнат“ господар и се радва на сдържаната му снизходителна, но благородна любов! Тук огромният конфликт между тях се изглажда и стопява във взаимната любов, в предаността и на края практичният и честен Санчо коленичва смирено, облян в най-чисти сълзи пред мъртвото тяло на лудия хидалго.

А Бай Ганю излиза из страниците на книгата с думите: „На маймуни ни обърнафти, маскари с маскари!“ — двойно обиден и двойно непримирим!

И някъде към град Пещера той причаква своя автор и го убива от засада. Това отмъстително убийство не става в роман, а в реалния живот на родната ни земя. Тук вече няма никаква шега, никакво изкуство и никакъв определен терен за борба.

Бай Ганю не е измислен литературен герой, не е и символ, а един действителен човек от плът и кръв; между впрочем — една политическа издънка на робството и злонравието — убиец, когото прокурорът не може да улови, тъй като Бай Ганю е и прокурор, и на власт, и в опозиция…

А другият герой — авторът — се намира в родния си град Свищов, закачен в джамлък: един елегантен редингот и бяла копринена риза, разкъсани от берданен куршум.

Не коленичи Бай Ганю над Алеко! Алековата душа отлитна непокаяна и неоплакана.

Ние се смеем над тия мрачни страници, но от тях не лъха ни милост, ни любов, ни каква, да е надежда…

23 май 1947

Край