Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Интервю
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
Karel (2018)
Форматиране
zelenkroki (2018)

Издание:

Автор: Илия Бешков

Заглавие: Словото

Издание: първо

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1981

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна, Пор. 80

Излязла от печат: месец септември 1981 г.

Редактор: Станислав Сивриев

Редактор на издателството: Панко Анчев

Художествен редактор: Владимир Иванов

Технически редактор: Добринка Маринкова

Рецензент: Здравко Петров; Светлозар Игов

Художник: Иван Кенаров

Коректор: Денка Мутафчиева; Елена Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5149

История

  1. — Добавяне

Къде, кога и как се списваше вашият „Стършел“?

— Нашата редакция имаше улица, но нямаше номер. Чантата си редакторът разтваряше на тротоара. Заседавахме на крак, подреждахме международното положение и единият от двамата отнасяше чантата отсреща — в цензурата.

А защо избрахте точно четиридесет и първа година да правите вестник?

— Как защо? Германците вече се разхождаха по нашите улици! Аз и Савата, който беше завършил вече Поповската гимназия, се заехме с тая работа, но не можахме да намерим трети човек и… работата се запече.

Защо нарекохте вашия вестник „Стършел“? Не знаехте ли, че и след вас ще има „Стършел“?

— Узнахме и затова прекратихме излизането на нашия „Стършел“. Ние подготвихме идването на вашия и той дойде. Но, както се казва в такива случаи, малцина признаха, че е така…

Всъщност народът се интересува от нашите шеги много повече, отколкото ние предполагаме. Той сам, в своите страдания, е омъдрял и изградил здрав, истински хумор, с който е побеждавал враговете си, лекувал е раните си и се е опазил.

Българинът и хуморът са неделими. И на най-сериозните ни автори, ако им махнеш хумора…

А какво ще ни кажете за себе си?

— Аз цял живот се мъчих да стана сериозен човек, а си останах… карикатурист. Не можеш да се откъснеш от народа си.

Разговорът е воден в „Стършел“

Край