Илия Бешков
При маймуната

— Вие сте маймуната? Няколко въпроса!

— Да, аз съм. Така ме наричат, но така и вие често се наричате един-други…

— Уважаема, да не спорим! Няколко въпроса за читателите.

— А-а-а, значи за читателите? Занимавате се с маймунджулъци… Нямате ли по-сериозен начин да си изкарате прехраната?

— Но, уважаема…

— Разбира се, че съм уважаема, но не намирате ли, че вие прекалено много се занимавате с нас? Или смятате, че само за това сме създадени — да се забавлявате с нас и да ни подражавате?

— Странно говорите, госпожо…

— Странно? А какво е така нареченият ваш политико-обществен живот, литературните ви школи и веяния?! Един говори — другите повтарят, един пише — другите преписват, един открадне — всичките крадат…

— Е-е-е, поне не говорете това пред детето…

— Подражавате ни, господине, подражавате ни… Ето вашият, по-право — нашият Дарвин! Не увлече ли се дотам по нас — научно да признае, че е маймуна? Аз ли го накарах?…

— Призна човекът, но да е станал маймуна — не вярвам…

— О, вие всички бихте желали да станете маймуни, но то не е лесна работа и току-така няма да ви се даде опашка, елегантност, ясна представа за битието…

— Но аз дойдох да ми отговорите…

— Ка-а-к! Нима не виждате, че вашето човечество е в пълна криза? Историческа, морална, физическа… Вашето господство мъчно ще можете да задържите на два крака. Капитулация, господине, дегенерация, инфлация, изолация!…

— Маймуна!