Илия Бешков
Давид Перец

Давид Перец е прекосил вече възрастите на живота и тия на чувствата. Освен от жизнения си опит, той във висша степен е подпомогнат от своя творчески път, от едно богато наследство — една духовна култура, една богата и изтънчена чувствителност. Проблемите, които заемат първо място в неговите творби, не произтичат от художническите му и естетически изисквания, колкото от духовния му нравствен облик и порядък. Той е дете на една цивилизация и в неговото изкуство се долавя предимно гласът на тая цивилизация. По тия причини той си позволява да не бъде верен и последователен в стила, начина, формите и средствата на своите картини и рисунки. Интимният облик на творбите му обаче е един, неизменен, вълнуващ и покоряващ със силата на една нова и същевременно стара истина.

Предимно емоционален и лиричен, неговите средства са повече графични. В графичното овладяване на пространството и формите колоритът му е по-скоро един музикален съпровод — нежен и тих, понякога отежнен и драматичен.

В изкуството на Перец има възраст. Това следва да се пожелае и на българското изкуство, което със своята младост умилява, но и обезпокоява.