Илия Бешков
Една от моите шеги

… Милостта е чужда на жената, защото милостта неминуемо буди и изисква благодарност. А жената никога не благодари — тя получава и взема.

Жената предпочита да получи любов, ласка, нежност, но и за тях не благодари в сърцето си. Защото смята, че те са нейни, че тя ги е причинила у мъжа, поради което не тя, а той трябва да й благодари. Изобщо тя не се чувствува с нищо задължена към мъжа, дори и към бога, защото като го роди във Витлеемските ясли, сметна го во веки задължен ней…

Умението на жената да измамва се равнява по сила на природата. Както природата, тя не бърка никога, не е подсъдна, нито виновна.

Само безумен може да обвини жената или природата, тъй като те са утробата на света. Разумно е обаче да се пазиш и от природата, и от жената.

Жената и природата са господари на тялото ти. Те само в него откриват някакъв смисъл и затова се грижат за него и го ревнуват — каквото и да е то: грозно или хубаво, живо или мъртво — докато се откъсне от ръцете и от очите им.