Илия Бешков
Сърце

Единствено с теб живях на тоя свят! Не ме остави ти — ни ден, ни миг, когато дръзките ми мисли летяха по света, подмамени от гордост и празна суета, или когато падаха. Ти вървеше с тях уплашено и с топлия си дъх храбро превръщаше тяхното безумие в живот.

Приятелю, не се откъснах нито миг от твоя жизнен ритъм и от твоята правда!

Като младо конче ти с удари ме подканваше да литнем по света; като птица потрепваше в гърдите ми. Усещах твоя плам и твоя смут в нощта, когато тъмни мисли и тъмни съблазни пропълзяваха в нас. Чувах и твоя плач, когато в смъртен страх за мене ти примираше от болка. Чувах и неспокойната ти радост, и нежната ти доброта.

Сега, мое клето сърце, ние заедно ще умрем. И над тялото ми — труп грозен и неподвижен — над нас никой не ще спре възторжен поглед.

Аз нямам никого, освен тебе — ти ми даде целия си живот. Сега си немощно и болно. Не ни остават много дни. Ти ме научи на милост и любов. Аз нямам какво да ти дам — без теб съм нищо.

Ще облея със сълзите си тебе и лицето си. И така ще се приготвим двама за двойно погребение.