Илия Бешков
Спомен от Гърция

За Гърция имам един съвсем малък спомен. Сред синевата на морето и небето стъпих на затоплена земя — без сянка и хладина. Видях маслинови дървета, пъргави хора по белите пътища и коне със сламени шапки.

Насочих се право към Акропола и изкачих порутените Пропилеи. Бях много млад за тая древност. Преживях хубавата скръб на млад художник — всичко обрано, ограбено и задигнато… Останали са само тишината и чудната непреходна светлина.

В паметта ми, като бързите гущери по белия мрамор, се раздвижиха безбройни каменни и живи богове, изпълнили до дъно земята, морето и небето.

Тръгнах гневно по следите на крадците — към Ватикана, Лувъра и Британския музей… И аз видях тия богове там — като емигранти, като пленници.

Сега, вече стар, аз прощавам крадците, които обраха тая мъничка държава, превърнала себе си в Слово, в Мисъл и Съвършена пластична форма.

Тия пленници оплодиха европейската цивилизация!

Моят действителен спомен, ако не е сън, завършва в Коринтския провлак, където една подплашена лисица ми напомни Ахил бързоноги и храбрата Спарта.