Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от руски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)
Сканиране
photonik (2010)
Разпознаване, корекция, форматиране и осъвременяване
Стаси 5 (2020)

Издание:

Заглавие: Кой е най-голям

Издател: Книгоиздателство „Никола Ив. Божинов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1947

Тип: сборник; приказки

Печатница: „С. М. Стайков“

Редактор: Ник. Ив. Божинов

Художник: проф. Георги Богданов

Художник на илюстрациите: проф. Георги Богданов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6944


Един човек повел да продава на пазара магаре и коза. Той се качил на магарето, а козата тичала подире му, вързана за опашката на магарето. На шията на козата звънял звънец.

Трима крадци видели човека и решили да му откраднат козата, магарето и дрехите.

Първият крадец се приближил незабелязано отзад, отвързал козата, откачил звънеца от шията й и бързо го завързал за опашката на магарето.

Човекът си вървял, слушал звъна на звънеца и си мислел, че козата тича отзад.

Вървял той така дълго, но по едно време се обърнал и видял, че козата я няма. Спрял, слязъл от магарето и започнал да си говори:

— Ето ти чудеса: звънецът завързан на опашката на магарето. Вярно, козата ми е хитра, но чак пък такива работи още не е правила.

В това време към него се приближил вторият крадец и го попитал:

— Какво се е случило?

— Изгуби ми се козата.

— Но аз видях твоята загубена коза.

— Где?

— Ей там в гората един човек водеше козата ти.

Зарадвал се стопанинът и започнал да моли крадеца:

— Подръж малко магарето, а аз ще изтичам да догоня човека с козата ми.

А крадецът уж се отказва:

— Но аз нямам време, трябва да си ходя дома.

— Не, моля ти се, помогни ми да стигна крадеца.

Крадецът се съгласил и останал с магарето.

Излъганият стопанин дълго ходил да дири козата си, а когато се върнал, не намерил на пътя и човека с магарето.

Върви и се ядосва човекът. Вместо да намери козата, загуби и магарето.

А третият крадец седнал на пътя при реката и нарочно плаче.

— Защо плачеш? — попитал го стопанинът на козата и магарето.

— Как да не плача: легнах да си почина, а кесията с парите ми се измъкнала и паднала във водата. Аз не мога да плувам. Помогни ми да я извадим из водата и ще ти дам половината от парите! — отговорил му третият от крадците.

Човекът с радост се съгласил, съблякъл се и скочил в реката. Той се надявал да намери кесията с парите, та по тоя начин с получената награда да покрие загубата на козата и магарето.

Но докато той се гмуркал под водата и дирел, крадецът събрал дрехите му и избягал.

Така нещастният човек останал и без дрехи, но сигурно и крадците не са били щастливи, защото никой не е видял добро от кражба.

Край