Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
photonik (2010)
Разпознаване, корекция, форматиране и осъвременяване
Стаси 5 (2020)

Издание:

Заглавие: Кой е най-голям

Издател: Книгоиздателство „Никола Ив. Божинов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1947

Тип: сборник; приказки

Печатница: „С. М. Стайков“

Редактор: Ник. Ив. Божинов

Художник: проф. Георги Богданов

Художник на илюстрациите: проф. Георги Богданов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6944

История

  1. — Добавяне

Стар сляп тигър хванал зая.

Но заю не се изплашил, а казал спокойно на тигъра:

— Какво ще се наядеш с мене — трошичка. На тебе ти трябва бик. По-добре ме вземи за водач.

Тигърът се съгласил и заю го повел по непроходими сипеи, скали и дупки. Ходили цял ден и се изморили страшно много. Най-после заю спрял на края на дълбока пропаст и наклал огън да се стоплят, защото било много студено.

Тигърът легнал и скоро заспал. А заю стоял буден и разпалвал все по-силно и по-силно огъня. Козината на тигъра откъм огъня започнала да гори. Той се обърнал и изръмжал на сън:

— М-м-м, горещо…

— Поотмести се малко настрана, ще ти стане студено, — казал заю.

Тигърът не знаел, че лежи на края на пропаст, поместил се и полетял надолу в пропастта.

Заю засвирил весело и тръгнал да си ходи.

Ето ти насреща ловец, презрамил убита лисица.

Заю му викнал:

— Хей там под скалата лежи убит тигър. Иди и му одери кожата.

Ловецът оставил лисицата и се спуснал в пропастта, а заю изтичал по-нататък и казал на овчаря:

— Хей там на пътеката лежи убита лисица. Бързай да я вземеш, докато не я е грабнал някой друг.

Овчарят оставил стадото и се затичал за лисицата. А заю казал весело на вълчицата:

— Овцете пасат сами, бързай.

Вълчицата се спуснала към стадото, а заю извикал на гарвана:

— Вълчетата са сами, можеш да изкълвеш очите им.

Гарванът полетял към вълчетата.

Заю продължил по-нататък. Пред колибата си седяла баба и си предяла вълна. Заю подтикнал и нея:

— Вземи, бабо, гарвановото гнездо — огъня да си разпалиш.

Бабата оставила вълната и се покатерила на дървото да вземе гарвановото гнездо.

Заю пришепнал нещо на вятъра. Вятърът духнал силно и разнесъл вълната на бабата из полето.

В това време ловецът се върнал и като видял, че я няма лисицата, подгонил овчаря. Овчарят подгонил вълчицата. Вълчицата — гарвана. Гарванът — бабата. Бабата — вятъра.

А пакостникът заю се изкачил на един хълм, гледал отгоре и толкова силно се смеел, че от смях горната му устна се цепнала.

Оттогава зайците започнали да се раждат с цепната горна устна.

Край