Лисица, видра и маймуна ^[0] (Айнуска приказка)

В много стари времена, когато светът бил още млад, живеели лисица, видра и маймуна и трите били много близки приятелки.

Един ден лисицата казала на другите две:

— Какво ще кажете да отидем някъде да откраднем храна и други ценни неща от японците?

Двете й другарки се съгласили и всички заедно отишли до едно отдалечено място и откраднали торба фасул, торба сол и една рогозка от къщата на един богаташ. Когато пристигнали вкъщи с плячката си, лисицата казала:

— Видро! Най-добре е ти да вземеш солта, защото тя ще ти бъде от полза: ще има с какво да солиш рибата, дето ловиш. Маймуно! Ти вземи рогозката, тя ще ти бъде много полезна: ще има върху какво да танцуват децата ти. Що се отнася до мен, аз ще взема торбата с фасул.

След това трите се прибрали по домовете си. Малко по-късно видрата отишла на реката да лови риба. Ала понеже носела със себе си торбата със сол, щом се гмурнала, за голямо нейно разочарование цялата сол се разтопила. Маймуната също нямала късмет, защото като взела рогозката и я проснала на върха на едно дърво, а после накарала децата си да танцуват там, децата паднали долу на земята и се пребили.

Маймуната и видрата, разгневени от бедите, които им донесли хитрините на лисицата, решили да й отмъстят. Ала лисицата загребала с шепи фасул от торбата си, сдъвкала го на каша и се намазала цялата с нея, а после се проснала на земята и се престорила, че бере душа. И когато видрата и маймуната пристигнали със закани, че ще я убият, тя им рекла:

— Вижте ме на какъв хал съм! За наказание, че ви измамих, цялото ми тяло сега е покрито с мехури и краят ми е близо. Няма нужда да ме убивате. Вървете си! Аз и без това скоро ще умра.

Маймуната я погледнала и видяла, че май лисицата говори истината. Огорчена, тя не пожелала да остане повече там и заминала далече през морето, в Япония. Ето защо в земята на айнусите няма маймуни.

Илюстрация: Майло Уинтър