Александър Поуп
Щастлив е тоз, чиято грижа…

Щастлив е тоз, чиято грижа

        е само бащината нива,

доволен в роден край да диша

                тоз въздух, що опива.

 

Поля му да го хранят с хляб,

        да го поят стада му с мляко,

гора му да му дава хлад,

                а зимата топлик.

 

Блажен е тоз, що леко може

        от ден в година да минава,

здрав в тяло, дух да не тревожи

                и дневно да успява.

 

Здрав нощен сън, наука с отдих

        да съчетава в радост висша,

невинност пък да съпроводи

                с дълбока мисъл.

 

Живот невидим да живея,

        да си отида неоплакан,

умра ли, камък да не знае

                къде ми гроба слагат.