Филип Сидни
Оставяй ме, Любов

Любов, върви си, сриваш ли се в прах;

ти, душо, гледай ум да извисяваш,

богатство трупай, де ръжда не хваща,

от преходното радостта презрява.

Любов, смири се, прибери лъчи,

влез в сладко иго — свободата вечна,

то ярка светлина е за очи,

пробива облак, де на път се пречи;

        върви във светлина, да се спася,

в тоз кратък път от люлката до гроба,

как инак сам греха да понеса,

пред рая грешник — зло е безподобно.

        Свят земен, сбогом, колко струваш знам,

        за Вечната любов да бъда храм.