Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Послеслов
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Корекция
barrycussel (2020 г.)

Издание:

Автор: Бари Късел

Заглавие: Мистерията на изгубения пръстен

Издание: първо

Издател: Баридор

Град на издателя: Хага

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: българска

ISBN: 9789463187565

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11607

История

  1. — Добавяне

Как се роди „Мистерията на изгубения пръстен“?

Романът „Мистерията на изгубения пръстен“ от Иван Стоянов-Бари е не само един вълшебен разказ, а разказ, базиращ се на една истинска случка, с преживявания, като в приказките! След прочитането на този предислов кой би твърдял още, че чудеса не се случват, случват се, стига да вярваш, че ще се случат!

Годината е 2008, годината, в която навършихме и двамата петдесетата си година, аз, Дорис Александрова-Късел, Сара, а той, Иван Стоянов-Бари, Абрахам, заедно на сто години и започнахме втората половина от живота. Не само 1958 година е еднаквото при нас, а и месецът (октомври), и денят на раждане (сряда), и кръвната група А, и резус-фактора дори, отрицателен!

Спонтанна бе идеята за заминаването за Шотландия, Единбург, за седмица, с което да отпразнуваме това двойно събитие в живота ни! Речено-сторено, както е винаги при нас, единият дава идеята, другият я одобрява!

Билети за самолета от летище Схипхол, Амстердам, с холандските въздушни линии, КЛМ, резервация за хотел, Холидей Ин до Ошън терминал в Единбург, документи, банкови и кредитни карти, по куфарче ръчен багаж, за да не чакаме куфари след полета, а пък и там щяхме да си купим всичко, което се окажеше, че сме забравили и ни е необходимо, нали кредитните карти бяхме взели със сигурност.

На другия ден кацнахме на летището в Единбург, любезна служителка ни засъбира разпръсналите се по земята документи и кредитни карти, след порядъчна консумация на студени бели вина (аз) и бира (той), и то в средата на деня, което никога не си позволявахме. При изваждане на папката с документи за контрол на митницата, всички те се пръснаха на четирите посоки, но това не ни притесни, чувството беше, като че ли пристигнахме у дома!

А кога ли намери време той да Гугълне и да разучи, с кой автобус можем да се придвижим от летището до хотела? Такъв си беше, всичко детайлно оглеждаше! Пътуването до хотела трая час и половина, колкото полета, но затова пък видяхме целия Единбург, от единия до другия край, а чувството, че като че ли сме били много пъти тук, се потвърждаваше! Всичко изглеждаше познато, от друга страна впечатлението бе, че сме не в 21 век, а 18 век, не само архитектурата бе виновна за това, сферата, мистерията, вълшебството, витаещо във въздуха и навсякъде около нас! Бяхме в приказка, разказваща за крале и кралици, само че в сегашно време!

За два дни обиколихме и посетихме музеи, галерии на изкуството и много други забележителности на Единбург, но погледът ни все се приковаваше от двореца „Единбург“, буквално кацнал над града и забелязващ се и видим от всички места, независимо в коя част на столицата се намирахме.

Третият ден от пребиваването ни бе резервиран специално за посещението му и обстойното му разглеждане.

Цял ден се разхождахме по стъпките на крале, принцеси, лордове, войни и се потапяхме в събитията от няколко века, вече приятно поуморени решихме негласно, че е време за вечеря и чаша уиски, разбира се, нали бяхме в Шотландия?!

В търсене на подходящ ресторант се отправихме по каменния път надолу, където от двете страни вече се виждаха и светлините от свещниците, запалени за създаване на сфера на задушевност, която не липсваше на това необикновено място.

И в този момент, когато цитирах „Bankstreet“, името на улицата, по която вървяхме, Бари се наведе, взе нещо от земята и ми го подаде, първо видях излъчваната от него светлина и след това разбрах, че е пръстен! Вдигнах го нагоре и размахах ръка, за да се уверя, че някой не го търси, никаква реакция, след което го сложих на безименния пръст на дясната си ръка, все едно беше направен по поръчка за мен, така ми пасна и продължихме да търсим хубав ресторант.

Чак когато се настанихме в удобните кожени фотьойли на уютния ресторант, се върнахме към обекта на невероятната случка!

Блестеше и отразяваше светлината от свещите, свалих го от ръката си и се взряхме в пръстена, по всичко личеше, че беше златен, с гръцки мотиви и дизайн на Версаче. Вечерта продължи с вкусни ястия и много питиета, което не остана незабелязано на другия ден, след събуждането.

Първото нещо, което погледнахме и двамата, след като отворихме очи, бе пръстенът. Излъчваше ярка светлина, отражение от слънчевия лъч, прокрадващ се от процепа между двете пердета. Станах и дръпнах завесите, отворих широко прозореца и се върнах в леглото, за да продължим с изследването на обекта, който ни бе грабнал напълно вниманието, констатирахме, че е притежаван и носен дълги години, може би десетки, от състоятелна дама, съдейки по дизайна и тежината му, а и каратите бяха високи!

И от този ден, всеки божи ден в продължение на една година, първото нещо, което правех, като се събуждах, бе да сложа пръстена, който вечер поставях на нощното шкафче. Започна да се оформя като ритуал! А какво щастие ме обземаше сутрин, след като го поставях, не мога да ви опиша чувството с думи?! Не играеше роля фактът, че беше златен пръстен, не че беше намерен, аз имах преди това десетки златни украшения, самото чувство, което изживях, беше невероятно!

А защо споменавам по-нагоре, че в продължение на само на една година изживях невероятно щастие, ще разберете от следващата книга на Иван Стоянов-Бари, а дотогава, въоръжете се с търпение!

И както в приказките се казва, всичко е добре, когато завършва добре, така и при нас, всичко завърши добре и се появи на бял свят „Мистерията на изгубения пръстен“!

Благодарим Ви, уважаеми читателю, за отделеното време и за прочитането на тези слова, без вас всичко написано нямаше да има такава стойност, каквато притежава сега!

Дорис Късел

Край