Ейдриън Мичъл
Маймуночовекът, който мразеше змиите

До моята къща в един бодлив клек

живееше някакъв маймуночовек.

 

Нощем редовно сънуваше той,

че със змии води яростен бой.

 

А сутрин ревеше, че този зъл враг

трябва да се изтреби до крак.

 

За него бе истински празник часът,

в гнездото на мамба щом бръкнеше с прът.

 

А колчем стъпчеше змийски трап,

пъчеше се после като баобаб.

 

Цял — от глава до пети — със змии

татуира се в разни бои.

 

На обед ядеше змийски яйца,

вечер — боа на търкалца.

Тъй мразеше тези влечуги, че — ах! —

и денем, и нощем живееше с тях.

 

Домът на този маймуночовек

сега зее празен в отсрещния клек.

 

Змиите и те може би като нас

тук с тайнствена цел са — тъй мисля си аз.

 

Затуй като срещна змия, на часът

козирувам и криввам по другия път.