Филип Ларкин
Поезия на отпътуванията

Понякога чуваш — от пета ръка —

като епиграф:

„Заряза всичко и се запиля.

Жив и здрав.“

И винаги във тона има

готово одобрение

на туй първично, очистително

и дързостно решение.

 

И те са прави — всеки мрази

дома си, сам го зная.

Затворен, и аз ненавиждам

своята стая,

грижливо сбраните боклуци,

книгите, леглото даже,

живота си така редовен,

та като чуя да се каже:

 

„Той плю на всичко и изчезна“,

в мен лумва жар

тъй, както от „Тя се съблече“

или „Това от мен, мръснико стар!“

Защо и аз пък да не мога?

И туй, разбира се, помага

да си остана трезв и примерен.

Но тръгнал бих, и то веднага,

 

по друмищата да се скитам,

я в трюм да спя, я под небето,

от добродушие брадясал, ако

не беше толкова превзето —

тъй преднамерен ход назад

с едничка цел — да бъдат сътворени

неща — сервизи, книги, цял живот,

позорно съвършени.